О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
гр. С., 15.03.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 1278 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 18.05.2010 год. по гр. д. № 5894/2009 год. Софийският градски съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 7.04.2009 год. по гр. д. № 31687/2007 год. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Б. Н. Х. от[населено място], [община] против В. А. Х. със съдебен адрес в[населено място], адв. Й., иск за предаване владението върху апартамент № 130 в[населено място], ж. к. „М. ”, бл. 25, вх. „Г”, ет.7.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищецът Б. Н. Х., чрез адв. Н. С., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с искане за отмяната му и вместо това предявеният ревандикационен иск бъде уважен. Претендира присъждане на направените разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че произнасянето от въззивния съд по въпросите, свързани с трансформацията на лично имущество или пари на единия съпруг в придобиването по време на брака на недвижим имот и последиците за възникване на индивидуална собственост за него е в противоречие с разясненията в ППВС № 5/72 год., ППВС № 8/81 год., ТР № 35/71 год. ОСГК на ВС и решение № 116 от 1.03.2006 год. по гр. д. № 744/2005 год. на Първо г.о. на ВКС. Поддържа се, че произнасянето по горните въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което обосновава със значението им за съпрузите и обществото като цяло.
Ответницата В. А. Х., чрез процесуалния й представител адв. Ан. Й., поддържа в представения писмен отговор становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният ревандикационен иск е отхвърлен, въззивният съд приел, че презумпцията по чл. 19, ал. 1 СК/1985 год., отм./ не е оборена. Установено е, че страните по време на брака си с договор от 23.04.86 год. по реда на НДИ са придобили чрез покупко-продажба процесния апартамент в[населено място] за сумата 30 687 лв., от които 5 687 лв. внесени собствени средства и 25 000 лв. заемни средства от Д.. Представените писмени доказателства – вносна бележка за погасяване заема към Д. с дата 23.06.92 год. с вносител А. Г. и разписка от Е. Х. за дарение в полза на ищеца на сума от 6 000 лв. /последното писмено доказателство изключено от доказателствата по делото в с. з. на 25.02.2009 год. в първоинстанционното производство/, съдът приел, че не установяват наличие на лични средства на ищеца, вложени в придобиването на имота, а дори и да се приеме, че е налице дарение на тези суми, то същите са в полза на двамата съпрузи, които към 1986 год. са манифестирали такива съпружески отношения с оглед момента на развода им едва през 2007 год. Освен това съдът приел, че в жилището живее сина на страните, а ответницата живее от години в Италия, поради което и намерил ревандикационния иск против нея за неоснователен.
Следователно, изводът на въззивният съд за наличие на съпружеска имуществена общност при придобиването на имота и възникване на обикновена съсобственост след разводи на страните при равни права, е обусловен от направената преценка на събраните доказателства, установяващи момента на придобиване на собствеността с договора от 23.04.86 год., обосноваващ приложението на презумпцията по чл. 19, ал. 1, СК /отм./ и недоказаността на твърдението на ищеца за вложени негови лични средства в придобиването му, което обстоятелство да обори същата презумпция и да обоснове неговата изключителна собственост върху имота вследствие пълна трансформация на тези средства. Произнасянето по този въпрос не е в противоречие с ТР № 5/72 год., съгласно разясненията в т. 3 на което придобитите през време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи не принадлежат общо на двамата съпрузи, ако са придобити със средства, получени срещу вещи, индивидуална собственост на единия съпруг, които той е притежавал преди брака или е получил след сключването му по наследство или дарение. Очевидно настоящата хипотеза не е такава, с оглед твърденията на ищеца за вложени в придобиването на апартамента негови средства, получени в дарение от роднини, което обстоятелство съдът приел да не е доказано от събраните доказателства, т. е. произнасянето по въпроса не е в противоречив смисъл на този по цитираното постановление относно изключване на имоти от съпружеската общност при посочените предпоставки. Не е налице соченото от касатора противоречие и с ТР № 8/81 год. относно приложението на чл 14, ал. 4 , изр. 2 СК от 1968 год. /отм./, тъй като този въпрос е неотносим към спорния предмет за наличие на индивидуална собственост на ищеца в резултат на придобиването му с негови лични средства. Същите съображения са относими и към останалата съдебна практика, на която касаторът се позовава.
Горните съображения обосновават извода за липса на произнасяне по преюдициалния въпрос за наличие на пълна трансформация на лични средства в противоречие с представената съдебна практика, поради което и не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Не са налице и съображения за обосноваване на значението на обуславящия изхода на спора въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането му от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена законова разпоредба или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС разяснения. Липсата на такива съображения, както и изложените от касатора оплаквания за неправилност на изводите и допуснати процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата, обуславят извод за наличие на касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което в настоящето производство не подлежи на обсъждане.
В заключение следва извода за липса на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 18.05.2010 год. по гр. д. № 5894/2009 год. по описа на Софийския градски съд, по подадената от Б. Н. Х. от[населено място], [община], чрез адв. Н. С., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: