О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
[населено място], 15.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на девети май , през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 925 по описа за две хиляди и седемнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 202/12.08.2016 год. по гр.д.№ 225/2016 год. на Великотърновски Апелативен съд, с което е отменено решение № 8/ 12.01.2016 год.,постановено по гр.д.№ 145/2012 год. на Ловешки окръжен съд и са обявени за недействителни спрямо ищеца, в качеството му на кредитор на ответника [фирма], сключените между същото дружество – продавач и [фирма] – купувач договори за покупко-продажба на движими вещи , материализирани във фактури № 813 и № 815 от 21.11.2011 година. Касаторът оспорва правилността на решението, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.135 ал.1 пр. второ ЗЗД – поради липса на доказателства за знание на купувача за увреждането на кредитора – ищец. Касаторът оспорва като недоказан факта, съобразен от съда в обхвата на преценените като установени с косвени доказателства факти ,относими към знанието за увреждането от купувача – фактическото съжителство между управителите на всяко от дружествата – страни по сделката. Позовава се на значимост на обстоятелството, че дружествата – ответници, не са свързани лица по смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ, както и че презумпция за знание, с оглед качеството на настоящия приобретател – [фирма] – законът не съдържа. Оспорва се установяване знание на купувача за увреждането и от събраните по делото гласни доказателства.
Ответната страна – Х. Л. Г. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Намира формулираният въпрос фактологичен , с отговор предпоставен не единствено и само от тълкуването на конкретна правна норма, а с оглед конкретните факти и обстоятелства и тяхното доказване по делото.
Ответната страна – [фирма] – поддържа касационната жалба на [фирма] и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав, в съответствие с въведените касационни доводи за неправилност, предпоставили и съдържанието на изложението по чл.280 ал.1 ГПК, съобрази следното :
Спорно, съобразно касационните доводи на [фирма] – е единствено обстоятелството за наличие на знание от приобретателя [фирма] за увреждането, съгласно чл.135 ал.1 пр.второ ЗЗД подлежащо на доказване , предвид възмездността на сделката. Касаторът твърди неустановеност на това знание от събраните по делото доказателства – свидетелски показания, единствено косвени по характер и като такива негодни сами по себе си да установят този факт, приравнявайки установеното чрез тях на предположения. Действително, въззивният съд и за да приеме за установено знание за увреждането у приобретателя по атакуваните сделки, е съобразил обстоятелството, че същите са извършени между дружества, чиито управители са лица, живеещи на съпружески начала продължителен период от време и дори имащи дете от това си фактическо съжителство, което отглеждат съвместно. В тази връзка се е позовал на опитното правило, че това което знае единият от двамата – живеещи на съпружески начала, при това продължителен период от време – го знае и другия. Обосновал се е и с факта,че към момента на извършване на сделките представляващият продавача е разполагал с неограничена представителна власт по отношение представителството на дружеството – купувач, както и че самите сделки са извършени непосредствено – на 21.11.2011 год. – след регистриране на дружеството – купувач / 16.11.2011 г. /- очевидно визирайки тенденциозност в регистрацията, доколкото предходно е коментиран, макар в изложение на фактическата обстановка,и факта, че дружеството – купувач не е осъществявало търговска дейност / закупените вещи са с производствено предназначение /. В обобщение, чрез косвени доказателства въззивният съд е обосновал знание на купувача, съгласно чл.135 ал.1 пр. второ ЗЗД.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следния въпрос, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК : Следва ли доказването на знание за увреждане на кредитора да бъде пряко ?. В съответствие с касационните доводи за неправилност на решението, смисълът на въпроса е в това – допустимо ли е доказване знание за увреждането – по чл.135 ал.1 пр. второ ЗЗД – чрез косвени доказателства ? Въпросът покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като отговор на същия е предпоставен от вида на съобразените от въззивния съд, при мотивиране решаващият му извод за наличие на предпоставката по чл.135 ал.1 пр.второ ЗЗД , доказателства за знание за увреждането – косвени, а не преки. Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр. със задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Няма ограничение за вида на доказателствените средства, с оглед вида и правното основание на предявим иск и конкретно на такъв по чл.135 ал.1 ГПК. В този смисъл – не е посочена неясната, непълна или противоречива процесуалноправна норма, чието тълкуване – в отговор на поставения въпрос – е предпоставило противоречива съдебна практика , нито пък са обосновани предпоставки за преодоляване на еднозначна съдебна практика по тълкуване на такава правна норма , като неправилна, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Напротив , ВКС е имал повод изрично да се произнесе по основателността на иск по чл.135 ЗЗД, предпоставката – знание за увреждането на приобретателя по атакуваната сделка – по който е приета за установена единствено с косвени, а не с преки доказателствени средства / така реш. № 153 по т.д.№ 3372 / 2015 г. на І т.о. на ВКС /. Дали със съвкупността от косвени доказателства в конкретния случай е проведено пълно доказване, е въпрос по правилността на въззивното решение, предмет на друга фаза от касационното производство и на различни,от основанията по чл.280 ал.1 ГПК, основания – тези по чл.281 т.3 ГПК, а и формулираният въпрос не е относим към проблематиката на „ пълното и главно доказване „ .
С оглед горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 202/12.08.2016 год. по гр.д.№ 225/2016 год. на Великотърновски Апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :