О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
гр. София, 16.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 05 април, през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 1648/13 за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба от пълномощника на Национална агенция за приходите-София срещу определение №24 от 07.01.2013 г. по ч. т.д. № 1597/2012 г. на АС-Пловдив, с което е потвърдено първоинстанционното определение№2115/23.11.2012 г. по т.д. №771/2011 на ОС-Пловдив за прекратяване на производството по исковата молба на ищеца срещу [фирма] в несъстоятелност-П. по иск с правно основание чл.647 ал.1, т.3 ТЗ относно договор за продажба на търговско предприятие, съдържащо като активи недвижими имоти, поради неизпълнение в срок на указанията на съда за вписване на исковата молба, съгласно чл.114 ЗС и чл.11 от П.. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществиено нарушение на процесуалните правила.
Ответникът по жалбата [фирма]-П. в писмения отговор изразява становище за нейната неоснователност.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което потвърждава определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производство и връщане на исковата молба, въззивният съд се мотивира с безспорното между страните и установено по делото обстоятелство, че липсват доказателства, че самата искова молба е вписана вследствие надлежно предприети за това действия от страна на ищеца НАП, въпреки изрично дадените в тази насока задължителни указания от страна на ПОС, съобщени на страната на 12.11.2012 г.. Съдът не е възприел за основателни доводите на НАП, че липсва интерес и необходимост от вписване на исковата молба при положение, че по реда на чл.391 ГПК е наложена възбрана върху имотите предмет на иска по чл.647, т.3 ТЗ.
От страна на частния жалбоподател се поставят като обуславящи изхода на спора въпросите за това, дали след като по реда на чл.391 ГПК е наложена възбрана върху имотите предмет на иска по чл.647, т.3 ТЗ в полза на ищеца следва и самата искова молба да бъде вписана.
Така формулираният правен въпрос не обуславя произнасянето на съда по чисто процесуалния спор, относно това, дали при неизпълнение указанията на съда за вписване в срок на подлежаща на вписване, съгласно чл.114 ЗС и чл.11 от П.. искова молба , съдът следва да върне същата на основание чл.129 ал.3 ГПК. В случая въззивният състав се е ръководил изцяло от разрешението дадено в задължителната практика на ВКС: т.3 от ТР №3/ 19.07.2010 на ОСГК. Ето защо липсва формулиран от жалбоподателя правен въпрос, който да се явява обуславящ произнасянето на въззивния съд с обжалвания акт, което само по себе си води до липса на основание за допускане на касация- т.1 от ТР 1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 на ОСГТК. В полза на ответника по частната касационна жалба следва да се присъдят разноските в настоящото производство в размер на 420 лева-договорено и заплатено възнаграждение за адвокат, съгласно приложените писмени доказателства към отговора на частната касационна жалба.
С оглед изложеното не следва да се допуска касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение№24 от 07.01.2013 г. по ч. т.д. № 1597/2012 г. на АС-Пловдив.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите-София да заплати на [фирма]-П. разноските в настоящото производство в размер на 420 лева-договорено и заплатено възнаграждение за адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: