О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София,17.03.2016г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла Бояджива
Любка Андонова
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 924/2016г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 27.11.2015г. по гр.д.№1484/2015г. на ОС Стара Загора, с което частично е уважен иск по чл. 2 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – Прокуратурата на РБ поддържа, че с въззивното решение е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът С. А. Й. в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Претендира заплащане на разноски в размер на 600 лева.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на Република България [населено място] и Областна дирекция на МВР [населено място] солидарно да заплатят на С. А. на основание чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 315 ал. 1, вр. чл. 309 ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 НК по досъдебно производство № ЗМ-301/2009 г. по описа на ОД на МВР [населено място] и преписка № 496/2009 г. по описа на РП – С. З., по което е оправдана с влязла в сила на 31.07.2012 г. присъда № 53 от 19.03.2012 г. по НОХД № 328/2011 г. по описа на РС – Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата 5000 лв., считано от 31.07.2012 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 302 лв. разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска; като се отхвърля като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част – над размера 5000 лв. до претендирания размер от 25000 лв
По делото е установено, че с постановление на РП – С. З. от 04.08.2010 г., на ищцата е повдигнато обвинение за това, че на 25.09.2006 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление съзнателно се е ползвала пред РС – Стара Загора от частни документи с преправено съдържание – запис на заповед от 14.03.2005 г. за сумата 10000 лв, издаден от З. В. и запис на заповед от 11.08.2005 г. за сумата 12000 лв, издаден от Т. С., когато от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 вр. с чл. 309 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. Определена й е мярка за неотклонение – „подписка“. Установено е също така, че с постановление на РП – Стара З. от 04.10.2010 г., ищцата отново е привлечена като обвиняем, взета й е мярка за неотклонение „подписка“ и е разпитана като обвиняем, а на 11.10.2010 г. е изготвен обвинителния акт по ДП № 301/2009 г. по обвинението на ищцата и на лицата И. Т., Е. Т. и Б. Г.. Констатирано е, че с разпореждане от 10.11.2010 г. по НОХД № 1626/2010 г. на С., съдебното производство е прекратено и е върнато на РП с указания за отстраняване на посочените съществени процесуални нарушения, а с постановление на РП – Стара З. от 15.12.2010 г., ищцата отново е привлечена като обвиняем, взета й е мярка за неотклонение „подписка“ и е разпитана като обвиняем . Установено е, че на 27.12.2010 г. е изготвен обвинителен акт по ДП № 301/2009 г. на ОД на МВР по обвинението на ищцата и на лицата И. Т., Е. Т. и Б. Г., а с разпореждане от 06.01.2011 г. по НОХД № 28/2011 г. на С. съдебното производство е прекратено и е върнато на РП – Стара З. за отстраняване на посочените в разпореждането съществени процесуални нарушения. С постановление на РП-Стара З. от 03.02.2011 г., ищцата отново е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 315 ал. 1, вр. с чл. 309 ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 НК, взета й е мярка за неотклонение „подписка“ и е разпитана като обвиняем, а на 18.02.2011 г. за трети път е изготвен обвинителен акт по ДП № 301/2009 г. на ОД на МВР. Констатирано е, че е образувано е НОХД № 328/2011 г. на С. и след проведено съдебно производство, на 19.03.2012 г. РС – Стара Загора е постановил Присъда № 53/19.03.2012 г., по НОХД № 328/2011 г., с която е признал ищцата С. А. за невиновна по повдигнатото й обвинение, и я е оправдал по повдигнатото обвинение. Установено е, че постановената оправдателна присъда е протестирана от РП-Стара З. и по образуваното ВНОХД № 1175/2012 г. по описа на ОС – Стара Загора, с решение СтОС е потвърдил оправдателната присъда на РС-Стара Загора. Решението на ОС – Стара Загора по ВНОХД № 1175/2012 г. е окончателно и е влязло в законна сила от датата на постановяването му – 31.07.2012 г.
При така установеното по делото, съдът е счел, че предявеният от ищцата иск е доказан по своето основание. От показанията на свидетелите съдът е приел за установено, че в резултат на повдигнатото обвинение е засегната личната сфера на ищцата и са настъпили неблагоприятни последици в психо-емоционалното й, и физическото й състояние – била притеснена, паднала духом, затворила се в себе си, почнала да плаче, страхувала се, че ще влезе в затвора и няма кой да гледа детето й, започнала да страни от приятелите, с които контактувала, преустановила социалния си живот, загубила апетита си и започнала да взема медикаменти. Що се отнася до размера на дължимото се на ищцата обезщетение за причинените й неимуществени вреди от обвинението, по което е оправдана, съдът е приел, че следва да се определи с оглед обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като се вземат предвид всички особености на конкретния случай и е определил такова в размер на 5000 лева.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК Прокуратурата на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за значението на липсата на мотиви за наличието на причинно следствена връзка между действията на прокуратурата и увреждането и за критериите, които следва да се вземат предвид при определяне размера на справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на т.19 ТР№1/2001г. на ВКС т.3 и 11.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. В съответствие с практиката на ВКС съдът е дал отговор и на въпроса за задължението на съда да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доказателства по делото. В трайната и задължителна съдебна практника на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 год., по гр.д.№ 1413/ 2009 год. на IV-то г.о., от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 47/2009 год., от 12.10.2010 год., по гр. д. № 1246/2009 год. на IV-то г.о. и от 08.11.2011 год., по т. д.№ 823/2010 год. на II т.о. и др., касационната инстанция е подържала въззивният съд, като съд по същество на спора, следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи.
Въззивният съд се е произнесъл в решението си по материалноправния въпрос от значение за спора касаещ преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди именно в съответствие с практиката на ВКС. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най -пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
На ответника по жалба следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева за производството пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 27.11.2015г. по гр.д.№1484/2015г. на ОС Стара Загора.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на С. А. Й. сумата 600 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: