О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
гр. София, 18.07.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 179 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
М. Х. И. и В. А. И. от [населено място], [община], чрез пълномощника им адвокат И. Ж., обжалват в срок въззивното решение от 1.12.2010 год. по гр. д. № 673/2010 год. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 30.04.2010 год. по гр. д. № 500/2009 год. на Балчишкия районен съд и вместо това е постанил друго, с което отхвърлил предявения от касаторите против С. Д. П., Д. С. Д. и В. С. Ж. иск за признаване по отношение на тях правото им на собственост към момента на одобряване/изменение на кадастралната карта през 2009 год. върху 142 кв. м., представляващи част от поземлен имот *, сега включени в поземлен имот *, поради грешка в отразяване на кадастралната граница.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение по съображения за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и искане за отмяната му и вместо това предявеният от тях иск за установяване на грешката в кадастъра бъде уважен.
В изложението към касационната жалба са релевирани основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа се от касаторите, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, т. 18, като е изградил изводите си на основание мотивите на друго влязло в сила между страните решение, които съгласно цитираното тълкувателно решение не се ползуват със сила на пресъдено нещо. По въпроса за приложението на регулационния план от 1984 год. произнасянето на въззивния съд е в противоречие с ТР № 3/93 год., в което е прието, че понятието „приложен план” е относимо към съвпадането на регулационните линии с имотните граници след заемането на придадените части. Развиват и довод за необсъждане от въззивния съд на всички доказателства и направените от тях възражения, което е в противоречие с цитираната и представена от касаторите съдебна практика по отделни граждански спорове.
Ответниците не са взели становище по подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното:
Същата е подадена на 22.12.2010 год., при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, изменен с ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год., и по аргумент за противното от параграф 25 ПЗР на ЗИД ГПК това е приложимият закон при преценката дали подлежи на касационно обжалване въззивното решение. Съгласно тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Цената на предявения при действието на новия ГПК /исковата молба е постъпила на 16.09.2009 год./ иск за собственост на имот с площ 142 кв. м., включен поради грешка в кадастралната карта в площта на имота на ответниците, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от същия се определя от данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Представено е удостоверение № [ЕГН] от 5.10.2009 год. на [община], въз основа на което е определена данъчната оценка на спорния имот в размер на 890 лв., така както е посочена цената на иска в изричната молба на пълномощника на касаторите, ищци от 12.10.2009 год., подадена в изпълнение на указанията на съда, т.е. размерът е под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален такъв. Въпросът за цената на иска не е бил повдиган по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК.
Поради горните съображения решението по въззивното дело с цена на иска под 5 000 лв. не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и подадената касационна жалба следва да се върне, а образуваното по нея производство да се прекрати, без настоящата инстанция да се произнася по въпроса за наличие на поддържаните от касаторите основания за допускане на касационното обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. Х. И. и В. А. И. от [населено място], [община], чрез пълномощника им адвокат И. Ж., против въззивното решение № 540 от 1.12.2010 год. по гр. д. № 673/2010 год. на Добричкия окръжен съд и ВРЪЩА същата на касаторите.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 179/2011 год. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите, на които се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: