О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София, 19.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 07.10.2015 две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) Златка Русева
дело № 3907/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК и чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 48653 от 16.04.2015 г., подадена от М. А. Г. – лично и като пълномощник на А. А. Г. от [населено място], против определение № 6349 от 23.03.2015 г. на Софийския градски съд, постановено по ч.гр.д. № 2293/2015 г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателиете срещу определение от 24.10.2014 г. на 37 състав на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 32670/2013 г. по описа на съда, с което е върната исковата им молба и е прекратено производството по делото на основание чл. 129 ГПК и с което е оставена без разглеждане частна жалба на А. Г. срещу разпореждане от 15.08.2014 г. на Софийски районен съд за оставяне без уважение искането му за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е незаконосъобразно, същото по същество представлява отказ от правосъдие и се иска неговата отмяна.
В изложението си по член 284, ал. 3, т. 1 ГПК,приложено към жалбата, жалбоподателите считат, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /цитирам/:
„Основанието за допускане на касационната жалба е по чл. 280, ал. 1 ГПК – нов: чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК- тъй като това определение е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Обжалваемият интерес касае уточненото по-горе основание за касационно обжалване – освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса с приложени безспорни доказателства – декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК.”
Жалбоподателите не поставят правен въпрос, въпреки че с разпореждане № 125 от 20.05.2015 г. на Председателя на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд са дадени точни указания какво следва да съдържа изложението на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел, че правилно и законосъобразно, първоинстанционният съд е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, тъй като изискването за надлежна индивидуализация на имота по искове за собственост, чрез посочване на граници, площ и съседи и чрез данни по действащия към момента регулационен план е условие за редовност на исковата молба. Въззивният съд е приел, че именно в тази насока са били дадените от първоинстанционния съд указания от 10.05.2014 г. за отстраняване на нередовностите на исковата молба свързани с липсата на надлежно индивидуализиране на имота, предмет на иска, които са надлежно връчени на ищците, като в дадения от съда срок същите не са изпълнени.
Със същото определение въззивният съд е приел, че частната жалба подадена от А. Г. срещу разпореждане на първоинстанционния съд от 15.08.2014 г., с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от задължението му за внасяне на държавна такса е процесуално недопустима поради липса на правен интерес, тъй като производството по делото е прекратено на основание чл. 129 ГПК.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., констатира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в законоустановения срок.
По частната жалба срещу определението, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на А. Г. срещу разпореждане от 15.08.2014 г. по гр.д. № 32670/2013 г. по описа СРС , с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса :
Гр. д. № 32670/2013 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по подадена искова молба от М. Г. и А. Г.. С разпореждане от 10.05.2014 г. са констатирани нередовностти по подадената искова молба, а именно липса на надлежна индивидуализация на процесния имот, исковата молба и уточнителните молби към нея не са вписани, както и не е внесена дължимата държавна такса.Изпратеното до ищците съобщение им е връчено, като същото е надлежно оформено /л. 8 и л. 9 от гр.д. № 32670/2013 на СРС/.
С молба от 26.06.2014 г., подадена от А. Г., е отправено искане до съда за освобождаването му от задължение за внасяне на дължимата по делото държавна такса. С определение от 15.08.2014 г, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса. В дадения от съда срок е постъпила молба от 27.06.2014 г., с която ищците твърдят, че не е възможна индивидуализация на имота, като по делото не са представени доказателства за вписване на исковата молба. С определение от 24.10.2014 г. Софийски районен съд, 37 състав е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Правилно и законосъобразно въззивният съд е приел, че подадената частна жалба срещу определението, с което е отказано освобождаването от държавна такса на ищеца е процесуално недопустима поради липса на правен интерес. Видно от данните по делото исковата молба е върната, поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности. Разглеждането на искането за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса няма преюдициално значение относно акта, с който е върната исковата молба, но обратното е вярно. На разглеждане по същество би подлежала частната жалба, само след уважаване на частната жалба срещу определението, с което производството по делото е прекратено. Произнасянето по молба за освобождаване от задължението за внасяне на дължимата държавна такса не формира сила на пресъдено нещо и искането може да бъде направено отново,при положение,че подадената искова молба бъде приета за разглеждане като редовна,съгласно изискванията,предвидени в процесуалния закон.
По допустимостта на касационното обжалване на определението на въззивния съд, в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на М. Г. и А. Г. срещу определение от 24.10.2014 г. на СРС, 37 състав постановено по гр.д. № 32670/2013 г. по описа на съда, с което е върната исковата им молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК:
Съгласно приетото с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно решение, а това е този въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. ВКС не е задължен да го извежда от изложението на касатора, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на съда и посоченото в изложението на касаторите, в същото липсва надлежно формулира правен въпрос. В него се цитира само като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение наличие на хипотезата на член 280, ал.1, т. 3 ГПК, след което се излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281, т. 3 ГПК, за неправилни изводи на въззивния съд, които обаче са различни от основанията по член 280 ал.1 ГПК.
Непосочването на правния въпрос, както е в настоящия случай е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 6349 от 23.03.2015 г. на Софийския градски съд, постановено по ч.гр.д. № 2293/2015 г. по описа на същия съд, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на А. Г. срещу разпореждане от 15.08.2014 г. на СРС, 37 състав, постановено по гр.д. № 32670/2013 г. по описа на съда за оставяне без уважение искането му за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 6349 от 23.03.2015 г. на Софийския градски съд, постановено по ч.гр.д. № 2293/2015 г. по описа на същия съд, в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на М. Г. и А. Г. срещу определение от 24.10.2014 г. на 37 състав на Софийски районен съд по гр.д. № 32670/2013 г. по описа на съда, с което е върната исковата им молба и е прекратено производството по делото на основание чл. 129 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: