О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
[населено място] ,24,06,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1354/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 9135 / 13.04.2016год. по ч.гр.д.№ 4258 / 2016 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на същата страна против разпореждане от 09.03.2015 год. по гр.д.№ 41123 / 2015 год. на Софийски районен съд, за връщане , като просрочена , подадената на 07.03.2016 год. частна жалба на [фирма] против определението на съда за обезсилване на заповедта за изпълнение , постановена по същото дело. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, с довода , че при наличие на пълномощник на страната, уведомяването и изпращането на съдебни книжа следва да се извършва чрез пълномощника, цитирайки съдебна практика, даваща отговор в този смисъл. Наред с общоприетото относно приложението на чл.39 ал.1 ГПК, жалбоподателят акцентира и на обстоятелството , че в одобрените от Министерство на правосъдието бланки за заявления по чл.410 и чл.417 ГПК няма поле „ съдебен адресат „ , а има поле „ пълномощник „ , като в указанията за попълване на заявленията, дадени с Наредба № 6 / 20.02.2008 год. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, изрично е посочено, че в полето „ пълномощник „ се попълват адрес , телефон и е-mail на пълномощника , само ако заявителят желае съдебните книжа да му бъдат връчвани чрез посочения пълномощник. Тези данни страната е посочила в заявлението.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Частната жалба на [фирма],против определението на Софийски районен съд от 04.12.2015 год. за обезсилване на издадената в полза на същата страна заповед за изпълнение по гр.д.№ 41123 / 2015 год. на 51 състав,е депозирана на 07.03.2016 година, с изричното твърдение за невръчен на страната препис от атакуваното определение и узнаване за същото случайно, при справка в деловодството на съда на 02.03.2016 год., спрямо която дата преклузивният срок би се явил спазен.За да върне частната жалба като просрочена, съдът се е позовал на връчено на служител на дружеството препис от атакуваното разпореждане – на 09.10.2015 година.Връчване чрез процесуалния представител на страната – Адвокатско дружество „В., Ж. и партньори„ не е разпореждано и извършено,но съдът не го е счел необходимо условие за редовност на връчването,след като същото е удостоверено за извършено на самата страна.
Въззивният съд е потвърдил атакуваното определение, с довода, че за да би възникнало за съда задължение за уведомяване на страната и връчване съобщения и книжа по делото чрез пълномощника й и от адреса на същия, той следва да бъде посочен изрично и като съдебен адресат, цитирайки в подкрепа на извода си опр.№ 47 по ч.т.д.№ 898/2009 год. на ІІ т.о..
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК,страната е формулирала следните въпроси: 1/ За да възникне задължение на съда по смисъла на чл.39 ал.1 ГПК всички съобщения и книжа до страната да се връчват чрез пълномощника й по делото и на адреса на същия, нужно ли е той да бъде посочен изрично и като съдебен адресат по смисъла на чл.38 ГПК ? и 2/Липсата на изрично поле „съдебен адресат„ в одобрената от Министерство на правосъдието бланка на заявление по чл.417 и чл.417 ГПК,одобрена с Наредба № 6/20.02.2008 год. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, дерогира ли приложението на чл.39 ал.1 ГПК или следва да намери приложение чл. 7 от Наредбата и указанията за попълване на заявленията , съобразно които в полето на пълномощник се попълват адрес,телефон и е-mail на пълномощника, само ако заявителят желае съдебните книжа да му бъдат връчвани чрез посочения пълномощник?
Първият от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното определение с решение № 292 по гр.д.№ 2938 / 2014 год. на ІV г.о. , реш.№ 249 по гр.д.№ 397/2009 год. на ІІІ г.о.,а също и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие с опр.№ 638 по ч.т.д.№ 1330/2014 год. на І т.о., опр.№ 478 по ч.т.д.№ 1792/2013 год. на І т.о., опр.№ 722 по ч.гр.д.№ 648/2012 год. на І г.о.,опр.№ 771 по ч.т.д.№ 3499/2013 год. на ІІ т.о. на ВКС. Вторият от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Вторият от въпросите не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като решаващите мотиви на въззивния съд не коментират,съответно отричайки,приложението на указанията към Наредба № 6/20.02.2008 год. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. От друга страна, съдържанието на тези указания не е в противоречие с буквалното съдържание на чл. 39 ал.1 ГПК, на практика посочвайки необходимостта, ако страната желае призоваване чрез пълномощника,да посочи адрес, което е минималното и задължително условие да би било осъществимо призоваване чрез пълномощник. Не би било и допустимо въвеждането, с указания към Наредба по приложението на законов акт,на ред за призоваване , различен от въведения с ГПК, общите правила на който – Част Първа , Глава VІ – са приложими и към заповедното производство. Подобно противоречие би намерило разрешение с прилагането на нормата от по-висок ранг. Поради изложеното,така формулираният втори въпрос не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, нито е обоснован допълнителния такъв , съгласно задължителните указания на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Първият от формулираните въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, като се явява обоснован и допълнителния такъв – по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с решение № 292 по гр.д.№ 2938/2014 год. на ІV г.о . на ВКС.Обосноваването на тази хипотеза изключва приложимостта на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, при това цитираните определения не са относима казуална практика – съдебни актове,постановени при идентичност на фактите, обуславящи отговор на правния въпрос.
По правния въпрос :
Съгласно решение № 292 по гр.д.№ 2938 / 2014 год. на ІV г.о . на ВКС, при наличие на упълномощен представител съдът е длъжен да връчи призовката нему,а не на адреса на страната.В този смисъл е изричната разпоредба на чл.39 ал.1 ГПК.В тази хипотеза връчването, извършено не чрез упълномощения представител, а на адреса на страната, чрез друго лице по чл.46 ГПК,не е редовно и съдът е длъжен да го извърши наново.Редовността на връчването не се засяга само ако страната е получила призовката или съобщението лично.В хипотеза на призоваване на юридическо лице – търговец,каквато е настоящата, с оглед разпоредбата на чл.45 ГПК,според която връчването на представител е приравнено на лично връчване / без разпоредбата да ограничава представителството до договорно такова/, е формирана съдебна практика,макар и незадължителна за въззивна инстанция, която настоящият състав споделя,основана на съвместното тълкуване и приложение на чл.39 ал.1 вр. с чл. 38 вр. с чл.45 ГПК, която по същество допълва отговора на правния въпрос в реш.№ 292 по гр.д.№ 2938/2014 год. на ІV г.о. на ВКС, без да му противоречи, доколкото и в същия непризоваването чрез пълномощника не е прието за достатъчно,за формиране извод за нередовност на връчването,а липсата и на доказателства за лично връчване на страната / не чрез лице по чл. 46 ал.1 ГПК – съгласно да получи призовката, което в общата хипотеза би било достатъчно за редовност на призоваването/.Според упоменатата, незадължителна за въззивния съд практика,призоваването на страна – юридическо лице, не чрез пълномощника по делото, би било зачетено като редовно, макар и извършено в нарушение на чл.39 ал.1 ГПК, когато съобщението е връчено на законния му представител, с оглед изричната разпоредба на закона, приравняваща това връчване на лично връчване / в този смисъл опр.№ 137 по ч.т.д. № 45 / 2016 год. на ІІ т.о. ВКС /.
С оглед отговора на правния въпрос, атакуваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови и отмяна на разпореждането за връщане частната жалба на страната против разпореждане от 09.03.2015 год. по гр.д.№ 41123 / 2015 год. на Софийски районен съд, за връщане , като просрочена , подадената на 07.03.2016 год. частна жалба на [фирма] против определението на съда за обезсилване на заповедта за изпълнение , постановена по същото дело.Съобщението за обезсилване заповедта за изпълнение не е връчено на законния представител на дружеството – жалбоподател, нито на пълномощника му по делото, с посочен в заявлението по чл.410 ГПК адрес.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9135/ 13.04.2016 год. по ч.гр.д.№ 4258/2016 год. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 9135/13.04.2016год. по ч.гр.д.№ 4258 / 2016 год. на Софийски градски съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ разпореждане от 09.03.2015 год. по гр.д.№ 41123 / 2015 год. на Софийски районен съд,за връщане, като просрочена , подадената на 07.03.2016 год. частна жалба на [фирма] против определение от 04.12.2015 год.на Софийски районен съд, за обезсилване на заповедта за изпълнение от 17.07.2015 год., постановена по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: