4
гр. д. № 4300/2017 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 277
София, 25.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 27 март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4300/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. И. М. е подал касационна жалба срещу решение № 4474 от 21.06.2017 г. по гр. д. № 626/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която е било отменено първоинстанционното, в частта за допускане делба на апартамент № 20 в [жилищен адрес] в ж. к. Д., [населено място], с идентификатор 68134.1500.2323.1.20 между касатора и ответницата по иска К. Д. при права по 1/2 ид. ч. и вместо това е постановено друго, с което е допусната делба само на 1/3 ид. ч. от този имот при равни права между страните.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационна проверка на решението по три въпроса, които са сходни по съдържание. Преформулирани съобразно правомощията на касационната инстанция, разяснени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС в един се свеждат до въпроса: когато в производство за делба на съсобствен неподеляем имот се установи, че една част от него е придобита в режим на СИО, а останалата е изключителна собственост на единия съделител поради трансформация на личните му средства при придобиването й, допустимо ли е да се допусне до делба само на частта, придобита в режим на СИО или следва да се допусне делба на целия съсобствен имот; допустимо ли е да се отхвърли иска за останалата част от имота. От поставените като четвърти три подвъпроса, разрешен от съда със значение за изхода на спора, е въпросът – при претендирана частична трансформация, за която се твърди, че е в резултат на плащане в долари, следва ли да бъде преизчислена в български лева по курса на БНБ за деня на придобиването. Въпрос пет е процесуален и се отнася до задължението на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните и да изложи мотиви въз основа на кои приема за установени конкретни факти.
Ответницата по касация не е подала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Касаторът и ответницата К. Д. са бивши съпрузи. Бракът им е прекратен с влязло в сила решение на 31.01.2012 г. По време на брака са придобили апартамент № 20 в бл. [жилищен адрес] в ж. к. Д., [населено място], с прилежащите му мазе, таванско помещение и части от общите части на сградата и правото на строеж. Придобили са в съсобственост и поземлен имот с площ от 589 кв. м. в землището на [населено място], район „П.”, вилна зона „Манастира” и построената в него незавършена вилна сграда.
По отношение на апартамента е установено, че е придобит от двамата съпрузи на основание договор за покупко-продажба, сключен през 1998 г. В договора е посочено, че цената е 25 000 000 лв., която е платена в брой. Страните не спорят по това, че цената е била уговорената в левовата равностойност на 14 000 щ. д., данни за което се съдържат и в представения от касатора предварителен договор, сключен на 22.07.1998 г., като е платена във посочената валута. Този факт е приет за безспорен между страните с определение на съда от 18.03.2014 г. по гр. д. № 14792/2013 г. на СРС. Ответницата е възразила, че част от уговорената цена е платена със средства, дарени й от нейния баща, възлизащи на 10 000 щ. д. Този факт е признат от касатора в подадената от него молба от 18.03.2014 г. в отговор на направеното възражение от ответницата по иска Д., че имотът е нейна индивидуална собственост, поради заплащането му с нейни лични средства, придобити по дарение от баща й. Изводът, че средствата са дарени на Д. лично от баща й е мотивиран и с показанията на разпитаните по делото свидетели.
От така установените факти съдът е приел, че вложените индивидуални средства на ответницата възлизат на 10 000 щ. д., платената цена за апартамента е била в размер на 15 000 щ. д., поради което 2/3 ид. ч. от апартамента е индивидуална собственост на ответницата по иска Д. в резултат на трансформация на лични средства при придобиването му – чл. 23, ал. 2 СК.
Налице е основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по първия обобщен въпрос, тъй като е разрешен в противоречие с многобройната задължителна практика на ВКС, относно това, че когато съсобствеността върху имота е възникнала от влагане на лични средства на единия съпруг и общи на двамата, до делба се допуска целия придобит имот, като квотата на съделителя, вложил лични средства, се определя като сбор от личните средства и половината от общите, поради прекратяване на СИО с прекратяването на брака.
Четвъртия въпрос, поставен в изложението, не обуславя основание за допускане на касационна проверка. При въведено възражение за придобиване на част от съсобствения имот с лични средства на единия съпруг, е необходимо да се установи какво е съотношението на личните средства спрямо цената на имота. За да отговори на този въпрос съдът е обсъдил твърдението, че имотът е закупен в щ. долари. За него е платена сумата 15 000 щ. д., от които 10 000 щ. д. са платени от бащата на ответницата, които той й е дарил. Въз основа на това съдът е достигнал до извода, че 2/3 ид. ч. от имота са индивидуална собственост на бившата съпруга, а останалата 1/3 ид. ч. е придобита от двамата в режим на СИО. Този метод на определяне съотношението между придобитото като лична собственост и придобитото в режим на СИО е математическо решение, а не разрешаване на правен въпрос. Той съответства на доказателствата по делото и не обуславя общо основание за допускане на касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4474 от 21.06.2017 г. по гр. д. № 626/2017 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50.00 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: