О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
гр. София, 28.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т. д. № 2510 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 23 от 13.03.2015г. по в.т.д. № 15/2015г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 318 от 17.10.2014г. по т.д. № 608/2012г. на Окръжен съд – Бургас в осъдителната част. С първоинстанционното решение [фирма] е осъдено да заплати на Ю. Т. В. и Ирина В. В.: сумата от 16 876 евро, представляваща обезщетение за неточно неизпълнение на задължението на ответното дружество по сключен между страните предварителен договор за обзавеждане на апартамент в жилищна сграда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждането на делото до окончателно й изплащане; както и сумата от 4 119,95 евро, представляваща дължима наемна цена по договор за наем за периода от 01.05.2010г. до прекратяването му на 13.04.2012г., ведно с мораторна лихва в размер на 291,42 евро, начислена за периода от 01.01.2011г. до 13.04.2012г. върху наемната цена за 2010г. от 2000 евро, ведно с мораторна лихва в размер на 62,29 евро, начислена за периода от 01.01.2012г. до 13.04.2012г. върху наемната цена за 2011г. от 2000 евро, както и законната лихва върху главницата от 4 119,95 евро, считано от завеждането на делото до окончателно й изплащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и действителната воля на страните, което е довело до неговата необоснованост, поради което се иска отмяната му. Излагат се твърдения, че въззивният съд не е обсъдил всички допуснати и събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и по този начин е направил правни изводи, които са в разрез с практиката на съдилищата и ВКС.
Ответниците по касация, Ю. Т. В. и Ирина В. В., твърдят липса на основания за допускане на касационен контрол по чл.280 ГПК по съображения, подробно изложение в отговора на касационната жалба. Претендират присъждане на извършените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че отговорността следва да се определи като неизпълнение на задължението да се достави и монтира обзавеждане с най-високо качество. Изрично е уговорено между страните обзавеждането за бъде до ниво „злато”, според одобрен вътрешен дизайн за комплекса и предоставени на ищците от търговския посредник рекламни брошури, отнасящи се до начина на обзавеждане. Съдът е счел, че въпреки, че в договора не е било детайлно изброено обзавеждането по видове и марки, волята на страните е да се изпълни до ниво „злато”, което предполага луксозно изпълнение. Липсата на конкретизация на оборудването и обзавеждането в предварителния договор не означава, че при каквото и да е изпълнение по родов признак, следва да се приеме изпълнение и по отношение на поетото задължение в качествено отношение. Според съда, правилно е определен размерът на обезщетението въз основа на пазарна оценка на вещите, като е присъдено обезщетение в размер на 16 876 евро – разликата в стойността между наличното обзавеждане и примерно такова от луксозен вид. Договорът за наем, представляващ доказателство за възникналите отношения между страните, е породил своето действие от момента на подписването му, като съдът е приел съществуване на наемни отношения за периода 28.05.2009г. – 13.04.2012г., но също така и че липсва основание за определяне начална дата на задължение за плащане на наем от наемателя.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като касаторът поставя следния правен въпрос, който счита, че в обжалваното решение е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и противоречиво от съдилищата: При вещи, определени само по своя род, без индивидуализация на същите /по материал, производител, дизайн и т.н./, може ли да се приеме, че те следва да са от високо и луксозно качество, само според използваното в предварителен договор наименование на обзавеждането „злато“?
Поставеният от касатора въпрос е относим към правилността на акта, тъй като е свързан с тълкуване на конкретна клауза от договора, както и с преценка на правилността на извода на въззивния съд относно рекламните брошури и въз основа на които е определено от решаващия състав дължимото от касатора качество на обзавеждането. Правилността на акта, обаче не е обект на изследване в селективната фаза на касационното производство и не може да обуслови допускане на решението до касация. Жалбоподателят не е формулирал въпрос относно критериите по чл.20 ЗЗД за тълкуване на клаузата за качеството на изпълнението на обзавеждане в договора. Ето защо, не е налице общото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационния контрол, поради което не следва да се обсъждат наведените допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
С оглед изхода на делото, на ответниците по касацията следва да се присъдят разноски в размер на 1472,25 лева на всеки от тях – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 23 от 13.03.2015г. по в.т.д. № 15/2015г. на Апелативен съд – Бургас.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Ю. Т. В., гражданин на И., [дата на раждане] в Русия и Ирина В. В., гражданка на И., [дата на раждане] в Русия, сума от по 1472,25 лева на всеки от тях – направени по делото разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.