О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София, 06.04.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1024 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Т. П., чрез адвокат К. Н., срещу решение № 1134/01.07.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 936/2010 г., касателно отхвърлената част на предявения от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 20 000 лв. до 100 000 лв. със законните последици.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмено отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск от М. Т. П. срещу [фирма] по чл.226 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при ПТП, причинено виновно от застрахован при ответника водач на МПС по риска „гражданска отговорност” в размер на 100 000 лв. Искът е частично уважен от СГС – за 20 000 лв. със законните последици – законна лихва, разноски съобразно уважената част на иска, дължима държавна такса по чл.78 ал.6 ГПК и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер. Решение на СГС е оставено в сила от САС. САС е приел, че основен спорен въпрос по делото е този за размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. При определяне на същото, САС е преценил получените от ищеца увреждания при процесното ПТП и проведеното лечение, включващо хирургическа и оперативна намеса, кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Преценени са още продължителността на претърпените болки и страдания, тяхната интензивност, завършилия дълъг възстановителен период за ищеца без данни за остатъчни негативни прояви към този момент. Преценката е извършена с оглед изслушаните заключения на съдебно-медицинска експертиза, за което САС е изложил подробни съображения.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага доводи, свързани с неправилно приложение на чл.52 ЗЗД, довело до определяне на крайно занижено обезщетение, присъдено от съда. С оглед на тези доводи касаторът мотивира необходимост от уеднаквяване на противоречивата според него съдебна практика при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а ВКС е орган, на който ГПК възлага уеднаквяването й, с което ще се допринесе за развитието на правото. Все с тези доводи се мотивира и приложение на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Въпросът за определяне размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди обуславя изхода на спора. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съд следва да съобрази изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които САС се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства – получените от ищеца увреждания при процесното ПТП, претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и интензивност, продължителност на извършеното лечение, дългия, но вече завършил възстановителен период за ищеца без данни за остатъчни негативни прояви към този момент и значението им за размера на вредите. Доколкото е необходима конкретна преценка, не може да има единна практика, валидна за всички случаи, респ. противоречие със съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК по казуси, различни по фактология, нито е възможно уеднаквяване на такава от ВКС, което да обуславя наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1134/01.07.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 936/2010 г. в обжалваната му част – частта, оставяща в сила отхвърлителено решение на Софийски градски по предявения от М. Т. П. иск срещу [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 20 000 лв. до 100 000 лв. със законните последици.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.