7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
гр. София, 09.04. 2020г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 880 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 430 от 15.11.2019г. по в. гр. дело № 637/2019г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е отменено решение № 1053 от 17.07.2019г. по гр. дело № 2810/2019г. на Районен съд – Пазарджик, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от В. А. Б. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата 5 000 лв., ведно със законната лихва и разноските, като вместо него е постановено ново решение, с което същият иск е уважен за сумата 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от досъдебно производство, образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК /пр. преписка вх. № 1717/2017г. по описа на РП -В./, прекратено с постановление от 26. 04.2018г. на РП-В. поради това, че не е налице престъпление, ведно със законната лихва от 08.05.2018г.. Реализирана е и отговорността на страните за съдебни разноски, в която част въззивното решение е изменено с определение от 24.01.2020г. по реда на чл. 248 ГПК.
Касаторът – ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че решаващият съд не е съобразил обстоятелството, че ищецът не е бил привлечен като обвиняем по процесното досъдебно производство, при която хипотеза не следва да се ангажира отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; не е отдиференцирал вредите от административно-наказателното производство по чл. 26, ал. 1 ЗАНН и ЗДвП, в което е съставен АУАН и е отнето свидетелството на ищеца за управление на МПС, от същинското наказателно производство, което е различно и само то е визираното в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, и е нарушил нормата на чл. 52 ЗЗД при определяне на процесното обезщетение за неимуществени вреди, което е завишено по размер. Моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно в обжалваната му част, като искът бъде отхвърлен изцяло като неоснователен или да бъде намалено присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът навежда основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Дали действията на полицейските органи, които имат право да съставят АУАН, заповеди по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и ПАМ по ЗДвП и действията на разследващите полицаи, които имат компетентност да започват бързи и досъдебни производства по чл. 212, ал. 3 /чл. 356, ал. 3/ НПК са една и съща процедура, по която предполагаемите извършители могат да черпят права на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ след прекратяване на бързото и досъдебното производство? Ако се приеме, че става дума за различни процедури следва ли обезщетяването за едната или за другата процедура да се отграничи по чл. 1 и по чл. 2 ЗОДОВ или да се смеси в една обща процедура по чл. 2 ЗОДОВ?“ и 2. „Дали действията на органите на досъдебното производство, свързани с образуването му чрез разпити на свидетели и изчакване на експертно заключение за изясняване на обективната истина съгласно чл. 13 НПК, без да е привличан някого към наказателна отговорност по реда на НПК, могат да се третират като обвинение срещу предполагаем извършител или не, като се има предвид и защитата, която дава закона с презумпцията за невиновност по чл. 16 НПК спрямо обвиняемите лица?“. По тези два въпроса касаторът не е конкретизирал допълнителните основания за допускане на касационен контрол, освен чрез бланкетно посочване на нормите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК /не е посочена практика на ВКС, с която въззивното решение да не е съобразено или обстоятелства, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/. Третият поставен правен въпрос е за съответствието на размера на обезщетението за неимуществените вреди с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ, при посочено разрешаване в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г., ТР № 3/22.04.2005г. по т. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ – В. А. Б., не подава отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с цена над 5 000 лв., т.е. тя е процесуално допустима.
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от досъдебно производство, образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК /пр. преписка вх. № 1717/2017г. по описа на РП -В./ за това, че на 27.09.2017г. в [населено място], обл. П., В. А. Б. е управлявал МПС с рег. [рег.номер на МПС] , след употреба на упойващи вещества „кокаин и амфетамин“, установена с „Дрегер Д. Чек 3000“, прекратено с влязло в сила постановление от 26. 04.2018г. на РП-В., поради това, че не е налице престъпление.
Въззивният съд е съобразил установените с приетите по делото доказателства /писмени, гласни и заключение на психиатрична експертиза/ обстоятелства, че процесното досъдебно производство /пр. преписка вх. № 1717/2017г. по описа на РП –В./ формално е образувано срещу неизвестен извършител и че ищецът не е бил привлечен като обвиняем по него, нито е участвал в извършените процесуални действия, като първото съобщение до него е изпратено за постановлението за прекратяването на наказателното производство от 26. 04. 2018г.. Посочил е, че в случая горепосочените обстоятелства са без значение за ангажиране на отговорността на Държавата за вреди в хипотезата на прекратено наказателно производство поради това, че деянието не е престъпление, тъй като начинът, по който е описан съставът на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК в постановлението за образуване на бързото досъдебно производство – с посочване на времето, мястото и конкретните деяния, с посочването на Б. като извършител, не оставят никакво съмнение, че именно срещу ищеца като автор на престъплението е заведено досъдебното производство. Въз основа на така извършения анализ и синтез на горепосочените правнозначими факти, решаващият съд е заключил, че процесното наказателно производство е водено за конкретно престъпление и срещу конкретно лице, а именно – ищеца, поради което въпреки, че последният не е бил привлечен като обвиняем, има право на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при осъщественото прекратяване на производството поради липсата на престъпление. Доколкото от момента на проверката на полицейските органи, установила фалшиво положителната проба за наркотици при ищеца /27.09.2017г./ с „дрегер“ тест, когато е издаден АУАН и временно му е отнето свидетелството за управление на МВР, като ищецът е задържан за 24 часа със заповед на Началника на РУ на МВР- В. и е подаден сигнал за образуване на бързо производство по чл. 356, ал. 2 НПК, ищецът е узнал за воденото досъдебно производство от районния прокурор, което знание през цялото течение на досъдебното производство е установено и с гласните доказателства в процеса, въззивният съд е заключил, че 27.09.2017г. е началният момент, от който увреденият може да претендира вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За неоснователно е приел възражението на ответника, че той не следва да носи отговорност по предявения иск, защото бързото процесно досъдебно производство е образувано по сигнал на РУ на МВР-В.. Счел е, че съгласно относимата норма на чл. 356, ал. 2 НПК бързото производство не може да бъде образувано без прокурорско разпореждане и всички процесуални действия по него /разпити на свидетели, изискване на документи и назначаване на експертиза/ до неговото прекратяване са ръководени от наблюдаващия прокурор.
Приемайки, че е осъществен фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ /незаконно обвинение в престъпление, производството по което е прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление, от което са произтекли неимуществени вреди за ищеца/, решаващият съд е посочил конкретните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за процесните неимуществени вреди, съобразявайки нормата на чл. 52 ЗЗД: продължителността на наказателното производство от около 8 месеца, което е за леко престъпление, с приложено задържане в ареста за 24 часа по реда на ЗМВР; публичното разгласяване на досъдебното производство в интернет медии, с посочване на името на ищеца с инициали и местоживеене в [населено място], при което той е бил разпознат от познати и приятели, младата възраст на ищеца – 27 г. и занятието му на студент в У. – [населено място], както и притежанието на кафе-ресторант в [населено място], които факти в своята съвкупност значително допринасят за уронване на доброто му име в обществото, което започва да го възприема като наркоман и престъпник, наблюдава се и отлив на клиенти от притежаваното заведение, и преживените стрес и отрицателни емоции, надхвърлящи обичайните при подобни случаи, от несправедливото обвинение, че е взимал наркотици, довели до влошаване на психичното му здраве /вероантна активност отпреди процесния деликт, преминала през тревожен депресивен симптом и прерастнала през времетраенето на процесното досъдебно производство в параноя, която не се лекува, според заключението на приетата психиатрична експертиза/, изразило се в хоспитализиране в държавна психиатрична болница – [населено място] за периода 02.04.-12.04.2018г., с посочване в епикризата като причина за потърсената медицинска помощ – процесното наказателно производство. Съобразявайки горепосочените обстоятелства, Пазарджишки окръжен съд е определил като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от процесния квалифициран деликт сумата 5 000 лв., която е присъдил ведно със законната лихва от 08.05.2018г. /датата на влизане в сила на прокурорското постановление за прекратяване на процесното наказателно производство/.
Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1 /2009г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва жалбоподателят да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, т.е. да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението.
По първите два поставени от касатора въпроси, макар да не е конкретизирано допълнителното основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, достатъчно основание за недопускането му, следва да бъде посочено за пълнота и следното:
Първият въпрос не осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като от една страна е относим изцяло към правилността на обжалвания съдебен акт, която не може да бъде проверявана в производството по предварителна селекция на касационните жалби, каквото е настоящото производство по чл. 288 ГПК, а от друга страна – той не е обуславящ за крайния изход на конкретния спор. Въззивният съд въобще не е обсъждал действията на полицейските органи по съставяне на АУАН и ПАМ по ЗДвП и съответно не е включил евентуални претърпени от ищеца вреди от тях в присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Последният обхваща единствено установените чрез процеса на доказване неимуществените вреди от воденото процесно досъдебно производство.
Вторият въпрос за това може ли да се ангажира отговорността на Държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за водено досъдебно производство, по което не е повдигнато обвинение в престъпление, макар да са извършвани процесуални действия /разпит на свидетели, приемане на писмени доказателства и на заключение на медицинска експертиза/ и ищецът да не е имал качеството обвиняем и дори да не е участвал в друго качество в това наказателно производство, когато то е прекратено поради липса на престъпление, е разрешен от въззивния съд изцяло в съответствие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в цитираните във въззивното решение: решение № 187/13.06.2012г. по гр.д. №1215/2011г. на ІІІ г.о. и решение № 425/01.12.2015г. по гр.д.№3143/2015г. на ІV г.о., както и в решение № 353/06.11.2015г. по гр. дело № 892/2015 г. на IV г.о. и решение № 397/26.11.2015г. по гр. дело № 6047/2013 г. на IV г. о.. Според същата употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ следва да се тълкува в по-широк смисъл за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. При прекратяване на наказателно производство поради липса на доказателства за извършено престъпление е осъществена хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, макар и да не е повдигано обвинение и уличеното лице да не е привличано в качеството на обвиняем. Когато досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, уличеният търпи вреди от наказателното преследване, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние. В тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство.
Третият формулиран правен въпрос удовлетворява общото основание за допускане на касационно обжалване, но не е налице соченото допълнително основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Според Прокуратурата на Република България, въззивното решение противоречи на заложените критерии в материалноправната норма на чл. 52 ЗЗД, както и на ТР №3/22. 04. 2005г. на ОСГК на ВКС и на ТР № 1/04. 01. 2001г. на ОСГК на ВКС. Решаващият съд е приложил критерия за „справедливост“, визиран в чл. 52 ЗЗД, съобразно задължителната практика на ВС и ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Както е разяснено в ППВС № 4/1968г. и в множество съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, справедливостта по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а изисква преценка на конкретни за случая, обективно настъпили обстоятелства като характера и интензивността на болките и страданията и отражението им върху психиката на ищеца; продължителността на наказателното производство от около 8 месеца с първоначално задържане от органите на МВР за срок от 24 часа, започнало като бързо, двукратно продължавано като срок; вида и тежестта на престъплението, за което е образувано досъдебното производство, което не е тежко; младата възраст на ищеца /27г./ и добрия му имидж сред обществото като студент в У. и собственик на кафе-ресторант в [населено място], които при установеното медийно разгласяване на престъплението и неговото авторство, предпоставят и по – интензивни болки и страдания от уроненото добро име сред близки роднини, приятели и познати; силни негативни емоционални преживявания от наказателното производство, уличаващо младия ищец като злоупотребяващ с наркотични вещества, установени в процеса с гласни доказателства: затваряне в себе си, изолация, срам, разстройство на съня и храненето, нарушена концентрация и неспособност за помнене по време на учебния процес като студент, и влошеното психическо здраве вследствие на воденото досъдебно производство, утежнило съществувалата отпреди това вероантна активност и тревожен депресивен симптом, прерастнали в параноя, която не подлежи на лечение. Въззивният съд е изложил мотиви за всички релевантни обстоятелства, включително какви вреди е претърпял ищецът и че те са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършване на престъпление.
Съобразно гореизложеното, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, вкл. по служебен почин на съда в хипотеза на вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 430 от 15.11.2019г. по в. гр. дело № 637/2019г. на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.