ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№277
София, 22.03. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 17 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1350/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. Г. против въззивното решение на С. окръжен съд № 101 от 23.03.2009 год. по гр. д. № 65/2009 год., с което като отменил решение № 63 от 06.10.2008 год. по гр. д. № 1674/2007 год. на С. районен съд в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер над 50 000 лв. и в частта за разноските, въззивният съд отхвърлил иска на жалбоподателя против „К” А. гр. С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до присъдените 70 000 лв. ведно със законна лихва, считано от 04.05.2007 год. до окончателното изплащане на сумата и оставил в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с което иска за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за 50 000 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие със съдебната практика е разрешен материалноправния въпрос за съдържанието на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и неговото прилагане при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Представя съдебни решения по гр. д. № 2922/2007 год. на ВКС, по гр. д. № 238/2007 год. на САС, по гр. д. № 1575/2003 год. на ВКС и по гр. д. № 5978/2007 год. на ВКС по приложението на чл. 200 КТ във вр. с чл. 52 ЗЗД, чрез които обосновава приложно поле по чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК. Позовава се и на т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК без да е развил съображения в подкрепа наличието на посочените основания.
Ответникът „К” А. гр. С. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск с правно основание чл. 200 КТ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., от фактическа страна съдът е приел за безспорно установено, че на 04.05.2007 год. в резултат на трудова злополука, при изпитание на резервоар за пропан бутан за подземен монтаж в гр. Т., М. е настъпила смъртта на П. Г. – баща на ищеца, от загубата на който ищецът е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани от ответника. При определяне размера на обезщетението за компенсиране на претърпените от ищеца морални вреди, съдът е отчел привързаността между сина и бащата, обстоятелството че през последните три години двата са живели в общо домакинство, че ищецът ще остане без морална и материална подкрепа в младата си възраст и ръководен от принципа за справедливост е определил паричен еквивалент в размер на 50 000 лв., отчитайки че ответникът е изплатил на ищеца обезщетение за задължителна застраховка „трудова злополука” в размер на 19320 лева.
Поставеният в изложението по чл. 285, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос за съдържанието на понятието „справедливост” изведена в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е относим към правния спор, но с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС, респ. представената съдебна практика.
Разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като последица от настъпила смърт при трудова злополука, безспорно е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерии настъпилата вреда се съизмерява, съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни. Справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Съдът съобразява доказателствата по конкретното дело, и като се ръководи от общоприетите принципи за морал, държи сметка за личните чувства на увредения и за начина, по който той субективно е понесъл вредата, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е именно да поправи претърпяната лична болка и страдание. Когато съдът е съобразил всички доказателства релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди, решение е постановено в съответствие с принципа за справедливо, в най – пълна степен, компенсиране вредите на увреденото лице. С обжалваното решение, размера на паричното обезщетение е определен при съобразяване на всички доказателства – възраст на останалия без баща ищец, привързаността между двамата, които са живели в общо домакинство, при което увреденото лице е възмездено еквивалентно за претърпените морални вреди, според установеното по делото.
Изложеното сочи, че поставения материалноправен въпрос не е разрешен с обжалваното решение в противоречие с представената съдебна практика, респ. трайно установената съдебна практика, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 101 от 23.03.2009 год. по гр. д. № 65/2009 год. на С. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ