О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София, 31.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№22 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 30.09.05г. по гр.д. №17233/02г. на Софийски районен съд, оставено в сила с решение от 10.10.08г. по гр.д. №663/06г. на Софийски градски съд, е бил отхвърлен главният иск на С. Д. Р. и Д. Е. Р. срещу Б. П. , Р. П. , П. Б. , И. М. и Г. Г. за установяване на собствеността върху неурегулиран поземлен имот с площ от 3000 кв.м. – пл. №1114, к.л.488 по неодобрен кадастрален план на гр. С., кв. Горна Б. , на основание договор за продажба по нот.акт №28/1994г. и делба по гр.д.3339/1995г. на СРС.важен е евентуалният иск за собственост на този имот, основан на придобивна давност. Отхвърлен е искът по чл.209, ал.3 от ГПК /отм./ за установяване нищожност на влязлото в сила решение по гр.д. №5148/95г. на Софийски градски съд.
Предмет на правния спор са 3000 кв.м., част от имот с площ от 26 277 дка, попадащ в стопански двор на ТКЗС, продаден през 1993г. чрез търг от правоимащите лица по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ на А. К. и Р. С. , които от своя страна с нот.акт №28/1994г. са продали на ищците С. Д. Р. и Д. Е. Р. идеална част от целия имот, трансформирана в спорните 3000 кв.м. посредством последваща съдебна делба. Ответниците в настоящото производство Б. П. , Р. П. , П. Б. , И. М. и Г. Г. претендират, че са собственици на целия имот, включен в стопанския двор на ТКЗС, а съответно – и на спорните 3000кв.м., по силата на реституция по чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ, тъй като имотът е бил отчужден от техния наследодател по реда на ЗОЕГПНС. Те оспорват придобивното основание на ищците, като считат, че техните праводатели не са били собственици поради наличие на пороци в проведения търг, а освен това продажбата нямала вещен прехвърлителен ефект, тъй като имотът е бил възстановен по силата на чл.1 от ЗВСОНИ и не е бил собственост на правоимащите по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ към момента на провеждане на търга и сключване на договора за продажба.
С предходно решение по гр.д. №5148/95г. на Софийски градски съд е бил уважен иск по чл.108 от ЗС, предявен от ответниците в настоящото производство Б. П. , Р. П. и М. Г. /заместена сега от П. Б. , И. М. и Г. Г. / срещу праводателите на преките праводатели на ищците – правоимащите по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, за имота с площ от 26 277 декара, включващ процесните 3000 кв.м.
С обжалваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предходното решение на СГС не е нищожно, но не обвързва страните по настоящото дело със сила на пресъдено нещо, тъй като ищците не са били собственици на имота, за който са претендирали и за който искът е бил уважен. Изложени са обстойни мотиви, че липсва идентичност между имота, който е бил отчужден от техния наследодател по ЗОЕГПНС и този, за който те са претендирали, върху част от който ищците в настоящото производство заявяват права, произтичащи от проведения търг и продажба от 1993г., продажбата от 1994г. и съдебната делба. Въззивният съд не е изложил съображения защо продажбата по нот.акт №28/1994г., от която черпят права ищците в настоящото производство С. Д. Р. и Д. Е. Р. , няма вещен прехвърлителен ефект, посочил е само че купувачите не са знаели, че техните праводателите не са собственици и затова имат качеството на добросъвестни владелци и са придобили собствеността върху спорните 3000 кв.м. с изтичането на кратката придобивна давност.
Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени от ответниците Б. С. П. и П. Р. Б.. Н. касационна жалба е подадена и от ищците С. Д. Р. и Д. Е. Р.. За да се произнесе по тях, съдът взе предвид следното:
Касационната жалба на Б. П. съдържа оплакване за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че съдът отказал да допусне тройна съдебно-техническа експертиза за установяване идентичността между отчуждения имот по ЗОЕГПНС и този, който е бил продаден на търг от правоимащите по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че с недопускане на исканата експертиза съдът се произнесъл по съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона.
По тази жалба не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В нея не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а е повторено оплакването, че съдът не е допуснал експертиза за установяване на идентичност на два имота. Това оплакване е за неправилност на обжалваното решение поради допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд и представлява касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, но не и основание по чл.280, ал.1 за допустимост на касационното обжалване. Следва да се имат предвид и разясненията, дадени с т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Само когато в жалбата е поставен такъв въпрос, може да се обоснове и някое от основанията за допустимост на касационното обжалване. В случая е посочено основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, но липсва обосновка по кой правен / а не фактически / въпрос и с какво разглеждането на конкретния правен спор ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. С оглед разясненията, дадени в т.4 на посоченото ТР на ОСГТК на ВКС, двете хипотези на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК формират едно правно основание, което следва да се отграничава от основанието по чл.281, т.3 от ГПК – неправилност на решението поради нарушение на материалния или процесуалния закон. При това положение по тази жалба не може да бъде допуснато касационно обжалване.
В изложението към жалбата на П. Р. Б. също не е формулиран правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и по който се иска допускане на касационно обжалване. Сочи се само, че въззивното решение противоречи на постоянната практика на ВКС, част от която е цитирана в хода на делото, без обаче жалбоподателката да се позовава на конкретни съдебни решения. При това положение не може да се допусне касационно обжалване и по тази жалба. Съгласно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Посочено е още, че касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, тъй като това би било твърде засилен израз на служебното начало, още повече, че е възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос различно съдържание от това, което ще изведе съдът. И на последно място – в случаите, в които жалбоподателят се позовава на практика на тричленни състави на ВС и ВКС, която не е по чл.290 от ГПК, той всъщност се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване и в тези случаи е задължен да представи с жалбата решенията, на които се позовава, съгласно приетото в т.3 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Това задължение в случая също не е изпълнено.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване по жалбите на Б. С. П. и П. Р. Б.. К. последица и на основание чл.287, ал.4 от ГПК не следва да се разглежда и насрещната касационна жалба на С. Д. Р. и Д. Е. Р..
В. от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10.10.08г. по гр.д. №663/06г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: