О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София, 26.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 30.04.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 603 /2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ДФ”З”, гр. С. против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 101 от 14. 05. 2008 год., постановено по гр.д. № 203/2008 год., с което при условията на чл.208, ал.1 ГПК е уважен предявеният от Б. С. Г. от с. Р., община С., Благоевградска област срещу касатора частичен иск по чл.79, ал.1 ЗЗ за сумата 11 000 лева/ единадесет хиляди лева/, представляваща част от общо дължимата такава по договор № 860/12.11.2003 год. за безвъзмездна финансова помощ за извършване дейности по бизнес план към проект № 0*–Изграждане и обзавеждане на семеен хотелски комплекс за селски туризъм -„ Х. с ресторант Р. ”, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 29.08.2006 год. до окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски за двете инстанции от 2 200 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, касационно основание по чл.281,т.3 ГПК. Поради така релевираното касационно основание страната иска отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
В изпълнение на изрично дадените от Софийски апелативен съд указания, в допълнителна молба от 28.07.2008 год. приложното поле на касационното обжалване е обосновано с наличие на селективния критерий по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че същественият материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл относно правната възможност физическото лице и регистрираният от него едноличен търговец да са един и същи правен субект, поради което направените от който и да било от тях инвестиции във вр. със сключен договор за безвъзмездна финансова помощ по програмата „С”да се считат за осъществени от задължилото се по този договор лице и да имат обвързващо кредитора действие, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, колегия, като взе предвид данните по делото и доводите на страната, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по предявения срещу касатора ДФ „З” иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД – за реално изпълнение на поето от последния задължение за заплащане на ищеца Б. Г. сума, възлизаща общо в размер до 138 853 лв., част от която е и претендираната от 11 000 лв. въззивният съд е приел за неоснователно възражението на същия, че ФЛ –ползувател на безвъзмездна финансова помощ е неизправна страна по сключения в съответствие с Програмата за предоставяне на финансова помощ от страна на Европейската общност за осъществяване на предприсъединителни мерки за развитие на земеделиетето и селските райони в страните от Централна и Източна Европа кандидат- членки за присъденияване към Съюза за периода до присъденияването им и с Многогодишното финансово споразумуение между Е комисия и Република България,договор 860/ 12.11.2003 год..
Изложени са съображения, че доколкото по силата на процесния договор Фондът предоставя на ползувателя Б. С. Г. безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейностите, посочени в бизнес план към Проект № 010301200036”- Изграждане и обзавеждане на семеен хотелски комплекс за семеен туризъм- Х. с ресторант ”Р” първоначално възлизаща на 50% от одобрените и реално извършени от ползувателя разходи, при условие, че последният е осъществил конкретни инвестиции по одобрения бизнес план, съобразно договорените условия и срокове, то обстоятелството, че на 10.11.2004 год. Община С. е издала удостоверение № 97 за въвеждане в експлоатация на строежа, предмет на процесната сделка , като изрично е посочено, че обектът е изпълнен в съответствие с одобрените архитектурни проекти и даденото разрешение за строеж, в каквато насока е и заключението на изслушаната съдебно- техническа експертиза, обосновава правен извод, че проектът, за който е предназначена договорената между страните финансова помощ е напълно реализиран.
Обстоятелството, че вложените от бенефициента инвестиции имат за източник банковата сметка на ЕТ Б. С. Г. , с фирма „Б”, а не на ФЛ Б. С. Г.- бенефициент на безвъзмездната финансова помощ по програмата САПАРД, въз основа на която е сключен конкретния договор, според изложеното в съобразителната част на обжалваното решение, е правно ирелевантно за приетото точно изпълнение от страна на длъжника.
Съгласно решаващите мотиви на въззивния съд физическото лице и регистрираният от него ЕТ- формата, разпоредена от закона за упражняване от последното на търговска дейност, са един и същи правен субект и доколкото законът не свързва юридическото обособяване на едноличния търговец с отделна от физическото лице правосубектност, то инвестициите направени от името на ЕТ Г. в изпълнение на процесния договор, нямат различна правна същност и произход от тези на ФЛ – Г. , поради което изцяло ангажират имуществото на последното и се явяват дължимия по договора от длъжника и очакван от кредитора резултат.
Следователно формулираният от касатора материалноправен въпрос се явява съществен по вложения от законодателят в чл.280, ал.1 ГПК смисъл- разрешаването му е обусловило крайния изход от спора, поради което главната въведена от законодателя предпоставка за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд е налице.
Допълнителната кумулативна предпоставка- същественият разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, в случая, обаче не е осъществена.
Последователно в практиката си ВКС е поддържал становището, че едноличният търговец не е субект, различен от ФЛ, обявило се и вписано в съответния регистър за търговец, поради което признаването на търговско качество на същото само р а з ш и р я в а неговата правоспособност, но не води до промяна на неговата правосубектност.
Аргумент в подкрепа на соченото разбиране е фактът, че дори и да се разграничат гражданските права и задължения на ФЛ от тези на ЕТ, доколкото предприятието на последното е обособено от неговото останало имущество, то нов правен субект на мястото на ФЛ не възниква.
Или обстоятелството, че признатото право на ЕТ да бъде страна по търговски правоотношения е в рамките на собствения на ФЛ персоналитет, означава, че последното в крайна сметка винаги отговаря с едно и също имущество по задълженията, придобити в резултат на упражняваната от него търговска дейност и тези, по всички други имуществени отношения, възникнали в частния му живот, в каквато насока са и съжденията на Софийски апелативен съд.
С оглед горното правно несъстоятелен се явява доводът на касатора, че постановеното от ВКС решение, поради липса на достатъчно съдебна практика и сравнително новата нормативна регламентация на безвъзмездната финансова помощ по програмата САПАРД, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Освен, че въведеният с чл.280, ал.1,т.3 ГПК критерий за селекция изисква не бъдещото решение на ВКС да е значимо за точното прилагане на закона- един от аспектите за развитие на правото, а същественият правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, което в случая не е налице, то самата липса на противоречива съдебна практика по формулирания от касатора въпрос, отсъствието на необходимост от промяна на съществуващата непротиворечива съдебна практика по същия и ясната и пълна правна регламентация на ЕТ, сами по себе си изключват основателността на поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване.
Водим от горното и на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 101 от 14.05.2008 год., по гр. д. № 203/2008 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: