ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 278
гр. София, 01.07.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1553/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „АСК-Г-Актив“ЕООД против определение № 1337/16.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 1806/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същата страна срещу разпореждане от 18.12.2018 г. по т.д.№ 38/2013 г. на Окръжен съд Кюстендил, с което на настоящия жалбоподател – ищец по делото – са дадени указания за заплащане на държавна такса по предявените искове. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение – за недопустимост на повторна преценка правилността на размера на указаната за дължима държавна такса, независимо от предходно проведено производство по чл.70 ал.2 ГПК, във връзка с определение за увеличение цената на исковете – позовавайки се на т.5 от TP № 5/12.07.2018 г. . по тълк.дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Счита относими дадените в същото TP указания , че „ в обхвата на обжалваемите по реда на чл.70 ал.2 ГПК съдебни актове попадат и определенията или разпорежданията, с които, в резултат на определяне на по-висока цена на иска, в сравнение с тази, посочена в исковата молба, е указано да се внесе по-висока държавна такса,,. Претендира се отмяна на въззивното определение и връщане на делото за произнасяне на въззивния съд по същество по частната жалба. Съображенията относно неправилността на първоинстанционното разпореждане са неотносими към настоящото произнасяне.
Ответната страна – „Банка ДСК „АД – оспорва частната жалба , поддържайки , като правилни, съображенията на въззивния съд.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по частната жалба, настоящият състав взе предвид следното :
С атакуваното пред Софийски апелативен съд разпореждане от 18.12.2018 г. по т.д.№ 38/2013 г. на Окръжен съд Кюстендил са дадени указания , за внасяне на дължима държавна такса, определена след и въз основа на резултата от предходно проведено и приключило, с влязло в сила определение на същия съд от 20.04.2016 г. , производство по чл.70 ал.2 ГПК – определяне цена на исковете, предвид увеличението й от съда , спрямо поддържаната от ищеца.
За да остави без разглеждане частната жалба срещу разпореждането от 18.12.2018 г. на Окръжен съд Кюстендил, Софийски апелативен съд, изрично позовавайки се на т.5 от TP № 5/12.07.2018 г. по тълк.дело № 5 / 2015 г. на ОСГТК на ВКС е приел, че като съдържащо имплицитно произнасяне относно цената на исковете, разпореждането не е обжалваемо, тъй като въпросът относно цената на исковете / увеличена спрямо поддържаната от ищеца / вече е бил предмет на произнасяне и инстанционен контрол от въззивна инстанция, приключил с влязъл в сила съдебен акт. В качеството му на разпореждане по отстраняване нередовност на исковата молба, същото не подлежи на самостоятелен контрол, доколкото не се явява преграждащо за производството, а такъв би бил допустим срещу евентуално разпореждане за връщане на исковата молба, поради неотстраняване нередовностите й, в частност незаплатена държавна такса, в качеството му на преграждащо развитието на производството, съгласно чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Правилни са съображенията на съда, че, като разрешен предходно, въпросът относно цената на исковете не подлежи на повторен контрол по реда на чл.70 ал.2 ГПК, а в качеството му на разпореждане за оставяне без движение исковата молба, с цел отстраняване нередовности на същата, разпореждането не подлежи на самостоятелно обжалване, които последни мотиви жалбоподателят не оспорва. Несъстоятелно е позоваването на мотивите към т.5 от TP № 5/12.07.2018 г. по тълк.дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В пар.З от същите се има предвид имплицитно произнасяне по увеличение цената на иска, извън нарочно определение по чл.70 ал.1 ГПК, но все в рамките на преклузивния срок, съгласно същата разпоредба , с което и в резултат на определената по-висока цена на иска делото е препратено на друг съд, по правилата на родовата подсъдност или е указано внасянето на държавна такса. Тезата на жалбоподателя не би могла да се сподели предвид наличието на преклузивен срок за повдигане на спора за цената на иска , от ответника или служебно от съда. Повторно произнасяне по този спор, след разрешаването му, при това в нарочно производство по чл.70 ал.2 ГПК, би могло да е в противоречие със законовата преклузия. Затова и в същото Тълкувателно решение – пар.З т.5 от мотивите, съдът квалифицира хипотезите на определена различна родова подсъдност указано внасяне на държавна такса, като последица от увеличение на иска, с нормата на чл.70 ал.2 ГПК, независимо от диспозитива различен от този на определение по чл.70 ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1337/16.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 1806/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: