3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
София, 12.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 240/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 190 от 15.ІІ.2012 г. по ч.т.д. № 89/ 2012 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 4804 от 19.ХІІ.2011 г. по ч.гр.д. № 2910/ 2011 г. на Плевенски районен съд, с което на основание чл. 415 ал. 2 ГПК е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение от 4.V.2011 г. срещу Р. Х. Д. – от [населено място] за сумата 28 705.81 евро, със законна лихва от 3.V.2011 г. и 1122.87 лв. разноски, дължими по запис на заповед, с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят поддържа, че срокът по чл. 415 ал. 1 ГПК е само за предявяване на установителен иск за вземането, който срок жалбоподателят е спазил, доказателства за което е представил във въззивното производство, като законът не предвижда срок за представяне на доказателство, че срокът за предявяване на иска е спазен. Като изразява несъгласие с тълкуването от въззивния съд на разпоредбата на чл. 415 ал. 2 ГПК, жалбоподателят счита, че съгласно чл. 46 ал. 1 ЗНА смисълът на посочената разпоредба е самото предявяване на иска в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, доказателство за което е представил пред въззивния съд, и че този съд е следвало да уважи жалбата му и фактът, че районният съд е обезсилил само заповедта за изпълнение, а не и изпълнителния лист, сочи, че е взел предвид вероятността определението да бъде отменено, ако се представят във въззивия съд доказателства за предявяване в срок на иска за установяване на вземането. Жалбоподателят поддържа, че като е поискал в исковата молба по иска по чл. 415 ал. 1 ГПК да се приложи ч.гр.д.№ 2910/2011 г. на ПРС – заповедното производство, от това също следва, че е предявил иска в срок и в производството по иска по чл. 415 ал. 1 ГПК ще се прецени спазен ли е срокът по чл. 415 ал. 1 ГПК.
Ответникът по частната жалба Р. Х. Д. – от [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е обезсилена на основание чл. 415 ал. 2 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на запис на заповед, затова намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е потвърдил определението на районния съд по чл. 415 ал. 2 ГПК за обезсилване на заповедта за изпълнение, по съображения, че кредиторът не е представил в заповедното производство доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечен срок по чл. 415 ал.1 ГПК, за което са му дадени указания, и за което не е представил доказателства, каквито не може да се представят във въззивното производство.
Разрешеният по делото процесуалноправен въпрос е: за да е спазено изискването на чл. 415 ал. 1 ГПК искът за установяване на вземането да е предявен в едномесечен срок, достатъчно ли е кредиторът да е предявил иска в този срок или в същия срок следва да представи на съда по заповедното производство доказателства за предявяване на иска. Този въпрос е релевантен за делото, тъй като от него зависи изхода му.
Изложения въпрос е решен от въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС: Опр.№115/11.ІІ.2010 г. по ч.т.д.№ 91/ 2010 г. на ІІ ГО, Опр.№53/25.І.2010 г. по ч.т.д.№ 16/2010 г. на ІІ ТО, Опр.№123/2.І.2010 г. по ч.т.д.№736/2009 г. на І ТО, Опр.№133/ 29.І.2010 г. по ч.т.д.№ 41/2010 г. на І ТО, Опр.№ 490/21.VІ.2010 г. по ч.т.д.№254/ 2010 г. на І ТО, Опр.№124/27.І.2010 г. по ч.т.д.№20/2010 г. на І ТО, която е в смисъл, че доказване от кредитора, че е предявил иска по чл. 415 ал. 1 ГПК в едномесечен срок от уведомлението, включва както постъпването в съответния съд на исковата молба за установяване на вземането, така и представяне пред съда по заповедното производство на доказателства затова. Поради изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 190 от 15.ІІ.2012 г. по ч.гр.д. № 89/ 2012 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: