О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№278
София, 14.04..2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 01.04.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 161 /2010 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Е. Х. Т. И. упражняващ търговска дейност под фирма ” Х.-Х. ИВ.”, гр. Т., подадена чрез процесуалния му представител – адв. К, против въззивно определение на Търговищкия окръжен съд № 9 от 11.01.2010 год., постановено по в. ч.гр. д. № 3 /2010 год., с което е отменено като неправилно определение на Търговищкия районен съд № 2* от 27.11.2009 год., по ч.гр.д. № 1391/2009 год. за допускане обезпечение на предявените от настоящия частен жалбоподател, като ищец, обективно съединени искове по чл. 327, ал.1 ТЗ за сумата 10 999.54 лв. и по чл.294, ал.1ТЗ за сумата – 4750.61 лв., или общо 15 750.15 лв. срещу „ Н.” Е. , гр. С., чрез налагане запор до размер на 15 750.15 лв. върху всички дружествени дялове, собственост на последния и е отхвърлена като неоснователна молбата за допускане на обезпечение по реда на чл. 389 ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
В инкорпорирано в съдържанието на частната касационна жалба изложение по чл.284, ал. 3,т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК частният жалбоподател е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че обусловилият крайния изход от делото въпрос на процесуалното право със самостоятелно значение – за отмяна на допуснатото обезпечение на бъдещ иск/ ?/ и за обезсилване на обезпечителната заповед се разрешава противоречиво от съдилищата по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК , като същевременно този въпрос се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като с опезпечителното производство се цели разрешаването на спор с големи материални интереси и е необходимо уеднаквяване на съдебната практика.
Ответната по частната жалба страна „Н”Е. , в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта и алтернативно основателността и.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана в частното въззивно производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Обжалваното определение не е от категорията въззивни съдебни актове, за които, законодателят е предвидил, че подлежат на инстанционен контрол пред ВКС.
Определенията, постановени в обезпечителното производство имат несамостоятелен и привременен по отношение съдебното исково производство по обезпечения иск характер, а това изключва и преграждащия им за същото ефект, дори когато е отказано обезпечението.
Същевременно, съобразена целта на обезпечителния процес, която не е да разреши конкретен материалноправен спор, както неправилно се поддържа от частния жалбоподател, а да гарантира изпълнение на постановеното в исковото производство във вр. със същия решение, обосновава правен извод, че обезпечителното производство се явява неотносимо към самия предмет на делото, поради което съдебните актове по гл. ХХХІV от действащия ГПК, с които се допуска или се отказва обезпечение не попадат и във визираната от законодателя в чл.274, ал.3,т.2 ГПК категория определения, с които „се разрешават по същество други производства” .
Или, както това изрично е възприето и в т.6 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, което, в тази си част не е загубило действието си, независимо от настъпилата промяна в ГПК, касационната инстанция се произнася по определенията по чл.389 и сл. ГПК само, когато те за първи път са постановени от въззивната инстанция, какъвто не е разглежданият случай.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на Върховният касационен съд, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима частната жалба на Е. Х. Т. И. упражняващ търговска дейност под фирма ” Х.-Х. ИВ.”, гр. Т. против въззивно определение на Търговищкия окръжен съд № 9 от 11.01.2010 год., постановено по в. ч.гр. д. № 3 /2010 година, по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: