I/
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 278
София, 15.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести март през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков
при секретаря ……………………………………………………………… и с участието на
прокурора ………………………………………………………… , като изслуша докладваното от
съдията Емил Марков ч. търг. дело № 105 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 70 ГПК /отм./
Образувано е по частната жалба с вх. № 2206/12. Х1.2008 г. /по описа на Великотърновския апелативен съд, но за постъпила пощенска пратка с клеймо от датата 11.XI.2008 г.1 на И. И. Х. със съдебен адрес в гр. Р., ул. „. № 71, подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. В от АК Р. , против връченото й на 4. Х1.2008 г. протоколно определение на този въззивен съд, държано в откритото с.з. на 22. Х.2008 г. по гр. д. № 503/08 г., с което, „на основание чл. 65 ГПК /отм./“, тя е била осъдена да заплати по неговата с/ка допълнителна държавна такса в размер на 100 лв. /сто лева/, поради това, че със свое процесуално бездействие причинила отлагане на делото. Единственото оплакване на частната жалбоподателка е за незаконосъобразност на атакуваното санкционно определение, поради което тя претендира отменяването му, инвокирайки доводи, че то е било постановено без към този момент да са били налице законоустановените предпоставки по чл. 65, ал. 1 ГПК /отм./.
Търговците-ответници по частната жалба: „Роан“90″ ООД-гр. Русе и „Стройсвет“ ООД-гр. Русе писмено са възразили по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК чрез общия си процесуален представител адв. П от АК Р. както по допустимостта на ЧЖ, инвокирайки довод, че тя е била подадена след изтичане на срока по чл. 214, ал. 1 ГПК /отм./, а също така и по основателността на изложеното в нея оплакване за неправилност на атакуваното определение на решаващия съд, претендирайки тази жалба на Х. да бъде оставена без разглеждане, или, алтернативно – без уважение.
2
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, зая да се произнесе съобрази следното:
Въззивното производство по гр. д. № 503/08 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, ГК, в хода на което е било постановено атакуваното от Х. протоколно определение за заплащане на допълнителна държавна такса в размер на 100 лв., е било образувано по съвместната въззивна жалба на „Роан’90“ ООД-гр. Русе и „Стройсвет“ ООД-гр. Русе с вх. № 6878/24П.2008 г. Съгласно § 2, ал. 1 (Доп. – ДВ, бр. 50 от 30.2008 г.) от ПЗР на ГПК, първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция. Щом разглеждането на спора, предмет на гр. д. № 503/08 г.по описа на Великотърновския апелативен съд, ГК, е било по реда на чл. 196 и сл. ГПК /отм./, правното основание на наложената на Х. от въззивната инстанция санкция е била в текста на чл. 65, ал. 1 ГПК /отм./. Член 70 от този процесуален закон /отм./ обаче предвижда, че определението за допълнителна държавна такса по чл. 65, ал. 1 може да бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото решение и в случая такова е било постановено под № 377 на датата 16.1.2007 г., за което обстоятелство настоящата частна жалбоподателка е била редовно уведомена на датата 26.1.2009 г. В законоустановения преклузивен срок за касационно обжалване И. Г. Х. не е атакувала въззивното решение пред ВКС. С оглед изложеното настоящата нейна частна жалба по чл. 70 ГПК /отм./ ще следва да се преценява като процесуално допустима: постъпила е в 7-дневния срок по чл. 214, ал. 1 ГПК /отм./ и е подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Великотърновския апелативен съд.
Разгледана по същество частната жалба на И. Г. Х. от гр. Р. е основателна.
Съгласно чл. 205, ал. 1, изр.2-ро ГПК /отм./, който е бил приложим и към датата 22. Х.2008 г. по висящото пред Великотърновския апелативен съд производство, не само в закрито заседание, но и в първото по делото открито съдебно заседание неговият решаващ състав би могъл да се произнесе по допустимостта на ангажирани от страните по спора доказателства, особено ако „намери, че е необходимо да се изслушат и устните им обяснения по тях“. Става въпрос не само за доказателствата по вече разменените между страните по спора книжа, а и за поисканите за първи път в това заседание, стига те да са от съществено значение за правилността на решението, което предстои да бъде постановено. Когато се касае до новонастъпили обстоятелства, които въззивният съд е преценил положително /като релевантни за изхода на спора/, той не би могъл да откаже допускане на новите доказателства за тях, защото в такава хипотеза се касае за обективна невъзможност на страната да ангажира
3
доказателства, а не за нейно виновно поведение. Изрично в този смисъл са и задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 7 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, изключващи – по горепосочената причина -прилагането на санкцията по чл. 65 ГПК /отм./. В конкретния случай последвалото отлагането на делото становище на „Стройсвет“ ООД – гр. Р. от 31. Х.2008 г., че „даденото пълномощно /процесното от 17. Х.с.г./ не представлява предложение за изпълнение на договора“, се явява напълно идентично с първоначално поддържаното от страна на процесуалния представител на този търговец /адв. Павлина И. от АК- Р. / при представянето на документ в първото по делото открито с.з. пред въззивния съд. Следователно отлагането на делото е било предприето единствено по усмотрение на решаващия съд, а не по причина, която да може да се вмени във вина на частната жалбоподателка И. Г. Х.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ
ОТМЕНЯ протоколното определение на Великотърновския апелативен съд, ГК, държано в откритото с. з. на 22. Х.2008 г. по гр. д. № 503/08 г., с което, на основание чл. 65 ГПК /отм./, тя е била осъдена да заплати допълнителна държавна такса по с/ка на този съд в размер на 100 лв. /сто лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
П АТЕЛ: