О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
гр. София, 18.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 2369/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 7720 от 01.08.2016 г. на В. Б. Л. за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 571 от 27.06.2016 г. в частта, в която молителката е осъдена да заплати на Висше училище по застраховане и финанси сума в размер на 900 лв.- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. Отправено е и искане за възстановяване на недължимо платена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. за производството по допустимост – чл. 288 ГПК.
По молбата за изменение на определението в частта за разноските молителката твърди, че съдът неправилно е присъдил като разноски адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. , доколкото по делото не са представени доказателства за извършеното плащане, което в случая следва да стане по банков път
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът по молбата [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат А. В., в който изразява становище за неоснователност.
ВКС намира, че молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С постановеното по делото определение е оставена без разглеждане касационната жалба на В. Б. Л. срещу решение № 8629 от 14.12.2015 г. по гр. д. № 1990/2015 г. на Софийски градски съд, IV Д състав в частта, с което е потвърдено решение от 30.09.2013 г. по гр. д. № 14877/2012 г. на СРС, ГК, 72 състав в частта, в която са отхвърлени като неоснователни исковете на ищцата за обявяване недействителност на допълнително споразумение от 23.11.2011 г., като в останалата част, с която първоинстанционното решение е потвърдено по отхвърлените искове с правно основание чл. 344, ал. , т. 1 и 2 КТ, въззивното решение не е допуснато до касационен контрол. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация [фирма], [населено място] са присъдени разноски в размер на 900 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство.
По делото е представен договор за правна помощ от 28.04.2016 г., сключен между ответника по касация [фирма], [населено място], представлявано от Г. В. и адвокат А. В., в който е уговорено адвокатското възнаграждение в размер на 750 лв. без ДДС / 900 лв. с ДДС/ , като е посочено, че същото ще се изплати по банков път в петдневен срок от подписване на договора по банковата сметка на адв. В. при [фирма] – IBAN: [банкова сметка]. Представен е и списък на разноските по чл. 80 ГПК, фактура № 175/2016 г. за дължим адвокатски хонорар от 16.05.2016 г. и извлечение от банковата сметка на адвокат В. – разпечатка от официалната страница на [фирма], от което се установява постъпването на сумата по сметка, която съответства на банковата сметка посочена в договора за правна помощ и представената фактура. С оглед на това неоснователни са твърденията на молителката, че по делото липсват доказателства за реално извършено плащане на договорения хонорар. Застъпваното от нея становище, че за доказване на плащане по банков път следва да бъде представено платежно нареждане –банков документ по образец, съдържащ реквизити като наредител, основание за плащане, получател, име на банката изпълнител и № на банковата референция, дата на издаване и дата на изпълнение, не може да бъде споделено. В ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато плащането на адвокатското възнаграждение става по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането, без да е посочено изрично какви следва да са по вид и съдържание. В процесуалния закон също липсва отнапред зададено лимитативно изброяване на документите, с които следва да се докаже извършването на банково плащане.Представените по делото банкови документи установяват по несъмнен начин извършеното плащане. Още повече, че с подадения отговор на молбата по чл. 248 ГПК , ответникът е представил още и справка за извършено банково плащане на сумата от 900 лв. , заверен с подпис и печат от служител на [фирма] със съдържание и реквизити: сума, вальор, наредител, получател, основание, банкови сметки на наредител и получател, както и референтен номер на плащането, в което като наредител е посочено ВУЗФ, като получател процесуалния представител на училището по делото адв. А. В. , а като основание – номера на фактурата , в която е посочено, че сумата от 900 лв. представлява адвокатски хонорар на касационна жалба срещу решение по гр.д. № 1990/2015 г. на СГС, ІV „Д” състав.Последното установява, че заплатената сума е за адвокатско възнаграждение именно по настоящото производство.
С оглед на това уговореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС следва да се счита за платено по банков път, поради което молбата на молителката Л. за изменение на постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските се явява неоснователна.
Молбата по чл. 4 „б“ ЗДТ за възстановяване на недължимо платена държавна такса за производството по чл. 288 ГПК е основателна. Съгласно 83, ал. 1, т. 1 ГПК такси и разноски за делата не се внасят от ищците – работници и служители по искове, произтичащи от трудови правоотношения. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 359 КТ, съгласно която производствата по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, които не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела. Ето защо, администриращият касационната жалба съд неправилно е възложил с разпореждане от 25.03.2016 г. в тежест на ищцата- касатор В. Л., задължението за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв., поради което внесената сума следва да бъде върната.
Мотивиран от горното Върховния касационен съд, състав Tрето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 7720 от 01.08.2016 г. на В. Б. Л. за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 571 от 27.06.2016 г. в частта за разноските.
Да се възстанови неправилно внесеният размер от 30 лв. – държавна такса за подадената касационната жалба на В. Б. Л. против решение № 8629 от 14.12.2015 г. по гр. д. № 1990/2015 г. на Софийски градски съд, IV Д състав от сметката на ВКС.
Сумата от държавната такса от 30 лв. да се преведе по банкова сметка:
IBAN:
Първа инвестиционна банка.
Определението не подлежи на обжалване.
Копие от същото да се изпрати на молителя за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: