5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
гр. София, 18.05.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 365 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частни жалби на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Д. В. и [фирма], [населено място], представлявано от адв. Р. М., срещу определение № 506 от 14.11.2017г. по ч.т.д. № 637/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което са оставени без разглеждане частните жалби на двете дружества срещу протоколно определение от 29.09.2017г. по т.д. № 266/2017. на Окръжен съд – Стара Загора. С първоинстанционното определение са оставени без уважение молбите на двете дружества за присъединяването им по т.д. № 266/2017г. на ОС – Стара Загора на основание чл.629, ал.4 ТЗ.
Частният жалбоподател [фирма] поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд за необжалваемост на определенията по чл.629, ал.4 ТЗ поради липса на такава възможност, предвидена в чл.613а, ал.3 ТЗ. Поддържа, че съгласно посочената разпоредба определенията, за които не е предвиден специален ред, каквото е обжалваното пред въззивния съд определение, подлежат на обжалване по правилата на чл.274, ал.1 ГПК. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че определението на окръжния съд не е преграждащо, доколкото молителят има възможност да подаде самостоятелна молба по чл.625 ТЗ. Твърди, че преграждащият ефект на определението, с което се отказва присъединяване въз основа на молба по чл.629, ал.4 ТЗ, следва да се преценява от гледна точка на поискалия присъединяване кредитор, а не по отношение развитието на вече образуваното по молба на друг кредитор производство по чл.625 ТЗ. Поддържа, че макар поискалият присъединяване по реда на чл.629, ал.4 ТЗ кредитор да може да подаде самостоятелна молба по чл.625 ТЗ, възможността за защита на интересите му не е гарантирана, а се ограничава, тъй като той няма право да обжалва решението по чл.630 ТЗ, постановено по по-рано заведено производство по чл.625 ТЗ, освен ако не са налице предпоставките на чл.613а, ал.2 ТЗ. По този начин е ограничена възможността му да съдейства за установяване на обективните обстоятелства относно началната дата на неплатежоспособността на длъжника, която е от съществено значение при водене на последващи искове за попълване на масата на несъстоятелността по реда на чл.645-647 ТЗ. Сочи още, че съгласно константната практика на ВКС последващо заведените производства по чл.625 ТЗ подлежат на спиране и тяхната допустимост е обусловена и се стабилизира едва с приключване на производството, образувано въз основа на предходно подадена молба по чл.625 ТЗ, с влязло в сила решение, с което се отхвърля същата. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено.
Частният жалбоподател [фирма] поддържа, че обжалваното определение е неправилно, като твърди, че протоколното определение на окръжния съд несъмнено представлява „акт в производството по несъстоятелност“ и като такъв подлежи на обжалване по реда на чл.613а, ал.3 ТЗ. Счита, че дори и обжалваемостта на това определение да се определя само по реда на чл.274, ал.1 ГПК, то същото отново попада в обхвата на обжалваемите актове, тъй като с него се прегражда по-нататъшното развитие на делото за страната, която го обжалва. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което бъде отменено определението на окръжния съд.
Ответникът по частните жалби „С. металс“ ДОО, със седалище и адрес на управление в Република С., ги оспорва. Моли да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното определение, тъй като не са изложени мотивирани касационни основания за обосноваване допустимостта на частните жалби до касационно обжалване. Излага и съображения за неоснователност на частните жалба, като сочи, че въззивното определение е постановено при спазване на трайно установената практика на ВКС, в която е застъпено, че определението, с което съдът по несъстоятелност уважава или отхвърля искане по чл.629, ал.4 ТЗ, не препятства развитието на производството по чл.625 и сл. ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частните жалби са подадени от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, поради което са допустими и подлежат на разглеждане, независимо дали са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Разгледани по същество, частните жалби са основателни.
С обжалваното определение съставът на апелативния съд е приел, че в разпоредбата на чл.629, ал.4 ТЗ не е предвидена възможност за обжалване на акта на съда, с който той се произнася по искане за присъединяване на кредитор, като такова предвиждане не е налице и в чл.613а ТЗ, вкл. и в неговата трета алинея. Поради това е приел, че не е налице предпоставката на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Изложил е съображения, че не е налице и предпоставката на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като определението, с което е оставено без уважение искане по чл.629, ал.4 ТЗ, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито прегражда защитата на правата на самия молител. Посочил е, че молителят има възможност да подаде самостоятелна молба по чл.625 ТЗ, но дори и такава да не бъде подадена, при разрешаване на въпросите, свързани с началната дата на неплатежоспособността във вече започналото производство, съдът служебно извършва проверка на всички задължения на длъжника, а не само на тези на молителя, инициирал същото, т.е. неговите интереси ще бъдат защитени. Поради това е счел подадените частни жалби за недопустими и ги е оставил без разглеждане.
Определението е неправилно.
Редът и условията за обжалване на решенията и определенията, постановени от окръжните съдилища в производство по несъстоятелност, са уредени в специалната разпоредба на чл.613а ТЗ, като в ал.1 са изчерпателно посочени актовете, които могат да бъдат обжалвани по общия ред на ГПК, т.е. пред въззивна инстанция и пред ВКС, а останалите актове съгласно чл.613а, ал.3 ТЗ подлежат на обжалване само пред апелативен съд по съответния ред от ГПК.
Определението, с което състав на съда по несъстоятелността оставя без уважение искане по чл.629, ал.4 ТЗ за присъединяване на кредитор, не е сред изрично предвидените в чл.613а, ал.1 ТЗ актове, за които законът установява процесуална възможност да бъдат обжалвани по общия ред на ГПК. Обжалваемостта на този акт обаче следва от разпоредбата на чл.613а, ал.3 ТЗ, съгласно която подлежат на обжалване само определенията на съда по несъстоятелност, които отговарят на критериите на чл.274, ал.1 ГПК. Определението, с което е оставено без уважение искането по чл.629, ал.4 ТЗ на кредитор за присъединяването му в производството, образувано по молба по чл.625 ТЗ, подадена от друг кредитор, има преграждащ характер по отношение на искащото присъединяване лице. Този извод следва от последиците на определението по отношение на искащия присъединяване кредитор, изразяващи се в невъзможността да реализира правата, които разпоредбата на чл.629, ал.4 ТЗ му осигурява – да участва като главна страна в процеса, от решението по което ще бъде обвързан съгласно чл.630, ал.3 ТЗ, независимо от участието му. Правото на присъединяване по чл.629, ал.4 ТЗ защитава интереса на кредитора да съдейства за постановяване на решение, съответстващо на обективните факти, относно началната дата на неплатежоспособност /като претендира различна от твърдяната от останалите кредитори начална дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост и участва активно за ангажиране на съответни доказателства за това/ и относно правното основание – чл.630, ал.1 и ал.2 ТЗ или чл.632 ТЗ, а също и интереса му да се възползва от по-ранната дата на предявяване на молбата по чл.625 ТЗ /спрямо датата на евентуална нова молба по чл.625 ТЗ, предявена от него в отделно производство/ при последващи искове за попълване на масата на несъстоятелността. Възможността искащият присъединяване кредитор да защити интереса си от откриване на производство по несъстоятелност на същия длъжник, като подаде молба по чл.625 ТЗ и инициира отделно производство, не обосновава различен извод. Такава възможност е налице само при отхвърляне на първата по поредност молба по чл.625 ТЗ, но не и при уважаването й, с оглед действието на решението, което ще обвърже и този кредитор, без да има право да го обжалва, освен при наличие на условията на чл.613а, ал.2 ТЗ. Съобразно създадената постоянна съдебна практика – определение № 129 от 16.03.2017г. по ч.т.д. № 2620/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., която настоящият състав споделя, допустимостта на последваща молба по чл.625 ТЗ, подадена от друг кредитор, се стабилизира едва с приключване на производството по предходно подадена молба по чл.625 ТЗ от друг кредитор, отхвърлена с влязло в сила решение. Предвид изложеното следва да се приеме, че възможността молителят да води отделно самостоятелно производство по чл.625 ТЗ не би могла да обоснове извод за непреграждащ ефект на определението на съда по несъстоятелността по чл.629, ал.4 ТЗ, с което се отказва конституирането му във вече образувано производство.
По изложените съображения настоящият състав намира, че изводът на апелативния съд за необжалваемост на определението на съда по несъстоятелност, с което е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели за присъединяването им в производството на основание чл.629, ал.4 ТЗ, е неправилен. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на същия състав за произнасяне по същество на частните жалби.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 506 от 14.11.2017г. по ч.т.д. № 637/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което са оставени без разглеждане частните жалби на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Д. В. и [фирма], [населено място], представлявано от адв. Р. М., срещу протоколно определение от 29.09.2017г. по т.д. № 266/2017. на Окръжен съд – Стара Загора, с което са оставени без уважение молбите им за присъединяване по т.д. № 266/2017г. на ОС – Стара Загора на основание чл.629, ал.4 ТЗ.
ВРЪЩА делото на същия състав на Пловдивски апелативен съд за произнасяне по същество на частните жалби.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: