О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
София, 21.04.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2289 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат И. Ш. срещу решение № 383/04.03.2014 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 9 състав по в.т.д. № 3821/2013 г., потвърждаващо решение на Софийски градски съд /СГС/, с което е признато за установено по иск по чл.76 ал.1 т.1 вр. чл. 73 ал.1 ЗМГО на „Х. К. С. А. Ш.” Турция, И. срещу [фирма] Пловдив факта на нарушение на правото на ищеца върху търговска марка „T.”, словна, регистрирана за стоки от Клас 3 на МКСУ, изразяващо се в поставянето от ответника на знака „T.”, сходен на марката върху опаковките на стоки, представляващи прах за пране и гел за миене на съдове, предлагането им за продажба и пускането им на пазара без съгласието на ищеца- притежател на правото върху марката. Осъдил е [фирма] Пловдив да преустанови нарушението на основание чл.76 ал.1 т.2 ЗМГО и да заплати на ищеца направените по делото разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – „Х. К. С. А. Ш.” Турция, И. оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на Софийски градски съд по предявени искове по чл.76 ал.1 т.1 и т.2 ЗМГО САС е приел, че ищецът е собственик на търговска марка „T.”, словна, за стоки от Клас 3 на МКСУ, регистрирана на 07.06.11 г. със срок на защита до 12.05.19 г. Ответникът е собственик на търговска марка „T. Аlirken кazanin” регистрирана като марка на общността №[ЕИК] за стоки от Клас 3 на МКСУ, със срок на защита до 28.01.17 г. със словна част и графични елементи съобразно В. класификация. От описаните в исковата молба и представените по делото фактури, придружени от касови бонове САС е приел, че на посочените във фактурите дати на съставяне купувачите [фирма], [фирма] и [фирма] са закупили от ответното дружество [фирма] Пловдив описаните във фактурите стоки – препарати с поставен знак „T.”. Като продавач на стоките по фактурите е посочен [фирма] Пловдив. От показанията на свидетелите Д. Д. – Б. и Д. Я. е установено, че опаковките, приети като веществени доказателства по делото под № 4, № 6 и № 7 са закупени от двамата свидетели, като за осъществените продажби са съставени представените по делото фактури. От заключението на съдебно – марковата експертиза се установява, че марката на ищеца е словна и се състои от думата „T.”, а марката на ответника е комбинирана – състои се от словна част – „T. Alirken kazanin”, разположена в цялостна композиция така, че думата T. е отличителна, доминиращи и отделена от останалите думи Аlirken kazanin. Самата дума T. е с отличителен характер по отношение на стоките, тъй като тя няма описателен характер по отношение на стоките. Думата T. е единственият отличителен белег в марката на ищеца, тъй като нейното графично представяне обусловя общото впечатление, което мярката оставя у потребителите и служи за отличаване на стоките произведени от ищеца от стоките, произведени от други лица. Освен графичното сходство, между марките на ищеца и на ответника е налице и фонетично, визуално и смислово сходство, поради което и връзката, която релевантния потребител би могъл да направи между знаците е реална, което от своя страна обосновава вероятността от объркване на потребителите, която свърза възможност за свързване на знака, използван от ответника с регистрираната от ищеца марка и относно производствения произход на самите стоки. Горното обосновава извода, че е налице сходство между знакът „T.”, поставян върху опаковките на стоките, пуснати на пазара от ответника с тези, произвеждани и предлагани от ищеца под марката „T.”, с рег. № 76919. Обстоятелството, че това сходство се установява само относно част от произведената продукция от ответника, който е произвел и стоки, съдържащи пълното графично изображение на притежаваната от него марка не може да промени извода за наличието на нарушение. Неоснователни според САС са доводите на ответника, че при производството на стоките е използвал и поставял притежаваните от него марки, регистрирани по национален ред /„T. Аlirken кazanin”, „T. MATIC”, и „T. JEL”, за стоки от Клас 3 на МКСУ/, доколкото в процеса е установено прехвърлянето през 1999 г. на правата върху тези марки на трето лице – [фирма] с договор от 12.12.1998 г. Неоснователни според САС са и доводите на ответника за липса на нарушение, тъй като при производството и предлагането на пазара на стоките е използвал собствената си марка „T. Аlirken кazanin”, регистрирана като марка на общността №[ЕИК] с приоритет до 28.01.17 г. за стоки от Клас 3 на МКСУ. От допълнителното заключение на съдебно-маркова експертиза и от устните обяснения на вещото лице се установява, че много от елементите от марката на ответника „T. Аlirken кazanin” №[ЕИК] не присъстват върху опаковките на стоките, произвеждани от него. Върху опаковките на продуктите, предлагани от ответника липсва текстът „Аlirken кazanin”, дъгообразните ивици и мехурчетата върху текста „T.”, които са елемент от регистрираната от него марка „T. Аlirken кazanin” №[ЕИК]. Установява се, че от марката на ответника върху произвежданите от него стоки липсва и графичното изображение хванати ръце, разположени в две окръжности. С оглед на това съдът е приел, че в търговската си дейност ответникът не е използвал собствената си търговска марка, регистрирана по общностен ред, а единствено знакът „T.”, който представлява само част от словния елемент от регистрираната от него марка, тъй като останалите графични компонентни от тази марка не присъстват в изображението. Доколкото словната марка „T.”, с рег. № 76919 е притежание на ищцовото дружество, използвайки знак „T.”, за обозначение на произведените от него стоки и предлагайки ги на пазара, ответникът е извършил нарушение на правото на ищеца върху притежаваната словна марка „T.”.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай в изложението си касаторът поддържа доводи за недопустимост на въззивното решение – постановено по нередовна искова молба, без в същата ищецът да е определил „темпорално периода през който е извършено твърдяното от ищеца и прието за извършено от съда нарушение”. Твърди се и противоречие на въззивото решение с практиката на ВКС – р. № 6/01.04.2010 г. по т.д. № 451/2009 г. Според касатора в хипотезата на чл.73 ал.1 ЗМГО основанието следва да се свърже и с наличието на предпоставките както на чл.13 ал.2 ЗМГО, така и на тези по чл.13 ал.1 ЗМГО при правоизключващи възражения на ответника съдът дължи произнасяне по правомерността на извършените действия, а в конкретния случай ответникът е направил правоизключвщи възражения чрез позоваване на права върху собствени марки, регистрирани преди ищцовата марка, а съдът, без да разрешава въпроса за конкуренцията на регистрираните търговски марки, който е свързан с правомерността на извършените действия е изследвал единствено въпроса за наличие на изключително право на ищеца по чл.13 ал.3 ЗМГО.
Няма основание за вероятна недопустимост на въззивното решение по твърденията за постановяването му по нередовна искова молба, с оглед липсата на определяне на периода на твърдени и приети за извършени от съда нарушения. По предявения иск по чл.76 ал.1 т.1 ЗМГО са изложени твърдения, включително за време /дати/ на извършени продажби на стоки с поставен от ответника знак върху опаковката им, което е от значение да се установи наличието на извършено нарушение на изключителното право на ищеца, противопоставимо но ответника с оглед чл.13 ал.3 ЗМГО, за констатиране и установяване на което изложените в исковата молба обстоятелство очертават в достатъчна степен спорния предмет. Не се формулира в достатъчна степен конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, за разрешението на който се твърди противоречие с решение № 6/2010 г. на ВКС. Изложени са само доводи за липса на произнасяне във връзка с твърденията на ответника, че е използвал права върху собствени марки, регистрирани преди ищцовата марка. Независимо от липсата на формулиран въпрос следва да се посочи, че обжалваното решение не противоречи на цитираното решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по искове по чл.76 ЗМГО, доколкото и в настоящия случай съдът е преценил и се е произнесъл по направените правоизключващи възражения на ответната страна с оглед преценката на правомерността на извършените действия от ответника и връзката им с тези правоизключващи възражения. Както се посочи по-горе твърденията на ответника, свързани с правата му върху собствени марки, регистрирани преди ищцовата са обсъдени от САС и е прието, че ответникът е прехвърлил през 1999 г. правата си върху марките на трето лице – [фирма] с договор от 12.12.1998 г., вписан по надлежния ред в националния регистър. Относно доводите на ответника, че е използвал собствената си марка „T. Аlirken кazanin”, предмет на защита, регистрирана като марка на общността №[ЕИК] е посочено, че много от елементите от марката не присъстват върху опаковките на стоките, произвеждани от ответника, липсва текстът „Аlirken кazanin”, дъгообразните ивици и мехурчетата върху текста „T.”, които са елемент от регистрираната от него марка, липсва и графичното изображение хванати ръце, разположени в две окръжности. С оглед на това съдът е приел, че в търговската си дейност ответникът не е използвал собствената си търговска марка, а единствено знакът „T.”, който представлява само част от словния елемент от регистрираната от него марка, тъй като останалите графични компонентни от тази марка не присъстват в изображението. В този смисъл дори да се приеме, че така изложените доводи формулират въпрос, той не съответства на изложените съображения от САС и приетата за установена фактическа обстановка.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС. Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, която не претендира такива, нито е представила доказателства да са сторени разноски пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 383/04.03.2014 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав по в.т.д. № 3821/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.