ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 278
гр. София, 24.07.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д. частно гражданско дело № 2562 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 544/24.01.2017 г. на И. Б. И. против разпореждане № 46/11.01.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 594/2016 г. по описа на Апелативен съд – П. за връщане на частна касационна жалба вх. № 9446/30.11.2016 г. на жалбоподателя против определение № 559/16.11.2016 г. по същото дело, с което е потвърдено разпореждане № 1231/09.08.2016 г. по възз.гр.д. № 62/2016 г. на Окръжен съд – Хасково за връщане на депозирана срещу въззивното решение по гр.д. № 62/2016 г., на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.
Частният жалбоподател моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и частната касационна жалба против определение № 559/16.11.2016 г. по ч.гр.д. № 594/2016 г. по описа на Апелативен съд – П., да бъде разгледана по същество. Твърди, че определението на апелативния съд е преграждащо развитието на производството и подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Ответните страни по жалбата – [фирма] и Д. Б. И., не са депозирали в законоустановения срок отговор.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Разпореждането е правилно.
С върнатата частната касационна жалба е обжалвано определение, постановено от Апелативен съд – П. по повод подадена по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК частна жалба срещу разпореждане на Окръжен съд – Хасково, с което е върната като недопустима поради ограничението на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК касационна жалба срещу въззивно решение на окръжния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК, в редакция след изменението й с ДВ бр. 50/2015 г., в сила от 7.07.2015 г., постановените от окръжен съд като въззивна инстанция определения по чл. 274, ал. 1 ГПК, респ. разпореждания, подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд. С чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК законодателят е възложил на Върховния касационен съд осъществяването на инстанционен контрол върху определенията и разпорежданията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от апелативните съдилища, а с чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК инстанционният контрол върху определенията и разпорежданията, постановени от окръжните съдилища в качеството им на въззивна инстанция, е възложен на апелативните съдилища. В процесуалния закон не е предвидена възможност за обжалване на определението, с което в рамките на правомощията по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК Върховният касационен съд, респ. съответният апелативен съд, са се произнесли по подадената пред тях частна жалба срещу актове по чл. 274, ал. 1 ГПК. При липса на уреден в закона ред за обжалване определението на апелативния съд, постановено в производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, включително с частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС – определение № 58/29.02.2016 г. по ч.гр.д. № 699/2016 г. на ВКС, I г.о.; определение № 255/25.05.2016 г. по ч.т.д. № 977/2016 г. на ВКС, II т.о.; определение № 54/24.02.2016 г. по ч.гр.д. № 340/2016 г. на ВКС, I г.о. и др. Предвид изложеното, изводите на Апелативен съд – П. за необжалваемост на постановеното от него определение № 559/16.11.2016 г. и за недопустимост на подадената срещу определението частна касационна жалба са законосъобразни, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Предмет на проверка в настоящото частно производство е само преценката на апелативния съд, при изпълнение на правомощията по администриране на жалбите срещу постановените от него, като въззивна инстанция определения, за допустимост на частната касационна жалба, поради което доводите на частния жалбоподател за неправилно определяне на характера на спора – по облигационен или вещен иск, не следва да бъдат разглеждани.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 46/11.01.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 594/2016 г. по описа на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.