О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
С., 26.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 72 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на длъжника [фирма], [населено място], [община] село срещу Решение № 1181 от 06.07.2012г. по т.д.№ 200/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решението, постановено по т.д.№ 130/2011г. на ОС-Видин за обявяване неплатежоспособност и свръхзадълженост на [фирма] с начална дата 10.03.2008г., за откриване на производство по несъстоятелност, назначаване на временен синдик, допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана върху имуществото му и е определена датата на първото събрание на кредиторите.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради допуснато процесуално нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че съдът в нарушение на процесуалните правила не е сторил необходимото за изясняване на въпроса за наличието на състоянието на неплатежоспособност и свръхзадълженост на търговеца, не е изпълнил задължението си да установи съществуването на вземането на кредитора, индивидуализирано по реален размер, не е изложил убедителни мотиви защо е приел за действителен размер на задължението 1 049 849.77лв., след като вземане в такъв размер не съществува по търговските книги и на двете дружества, а е изградил своите мотиви върху заключението на съдебно счетоводната експертиза, която не е изследвала въпроса за липсата на осчетоводяване на цесионната сделка в счетоводството на кредитора, което е задължително в изпълнение на Н. 32. Поддържа, че при покупка на вземане стандартите налагат съставянето на надлежна счетоводна статия, като в сметка „Други вземания” се заведе аналитична сметка за изкупеното вземане и наименованието на цедирания длъжник. Според касатора същественият материалноправен въпрос, който е бил поставен пред въззивният съд е „може ли парично вземане, което е цедирано по сключен договор за цесия, но неотразено в счетоводните книги на цесионера, да бъде основание за откриване на производство по несъстоятелност”. Като допълнително основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос се сочи противоречие с практиката на ВКС и това по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. С оглед твърдението за наличието на първото основание съдебна практика не е посочена.
Отговор на касационната жалба не е постъпил от [фирма], [населено място] – кредитора, по чиято молба е образувано производството по несъстоятелност.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.613а,ал.1 ТЗ срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, но е неоснователна.
Въззивният съд е приел, че молителят [фирма], [населено място] е доказал наличието на изискуемо и непогасено парично вземане към ответника, произтичащо от договор за цесия от 15.02.2007г., с което предишният кредитор [фирма] е прехвърлил вземането си към кредитополучателя по договор от 05.06.2000г. за банков кредит [фирма], преобразувано с решение на регистърния съд на 11.04.2005г. в [фирма]. Към момента на цесията задължението, за което е бил издаден изпълнителен лист е било в размер на 874 273.27лв., а съгласно заключението на приетата счетоводна експертиза към датата на изготвянето й- 1 038 510.55лв. Приел е, че е установено влошено финансово положение на дружеството с тенденция към декапитализация, обосноваващо извода, че затрудненията не са временни, а състоянието е обективно и трайно. Позовал се е на заключението на приетата съдебно счетоводна експертиза, която е изследвала, че през 2008г., 2009г. и 2010г. дружеството не е осъществявало стопанска дейност и счетоводните баланси към 31.12.2008г. и 31.12.2009г. са с нулеви параметри; за последните три години не са реализирани приходи, с които да обслужва задълженията си; не е установено наличие на бързо ликвидно имущество; поради нулевата стойност на балансите не може да се изчисли капиталовата адекватност на длъжника и структурата на капитала му; активите и пасивите са също с нулева стойност; нулевите счетоводни стойности предопределят и нулевите стойности на коефициентите на обща, бърза, незабавна ликвидност и този на финансовата независимост; по приложените счетоводни баланси не се установява наличие на дълготрайни материални активи, а тези , с които е разполагал длъжникът по пазарна стойност към датата на получаване на банковия кредит /2000г./ са в размер на 2 674 000лв.; по счетоводни данни дружеството няма краткотрайни финансови активи и краткосрочни вземания. Въз основа на тези доказателства съдът е приел за установени по несъмнен начин предпоставките, с които разпоредбата на чл.608 ТЗ свързва неплатежоспособността и откриването на производството по несъстоятелност на търговеца. Даден е отговор на доводите на длъжника, че дори да бъдат приети за доказани твърденията му, че продължава да развива стопанска дейност в периода след подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, не са представени доказателства нито за реализирана печалба по представения договор за изработка на ишлеме от февруари 2011г., нито доказателства за погасяване на задълженията към молителя. По повод на твърдението за наличие на значително по стойност имущество, съставът на САС е отчел, че основните дълготрайни активи на дружество са обременени с тежести в полза на вписалия особен залог кредитор-молителя в производството и основният обективен критерий за определяне на икономическото състояние на търговеца-съотношението на краткотрайни активи към краткосрочни задължения обуславя извод, че то е неплатежоспособно.
Липсата на предпоставките за допускане на касационното обжалване произтича от следното:
Твърденията за допуснати процесуални нарушения и необоснованост са от значение за правилността на решението на въззивния съд, която не е предмет на проверката в производството по чл.288 ГПК. Тези твърдения не могат да бъдат отнесени към общото основание по чл.280,ал.1 ГПК, за да бъде допуснато по повод на него касационното обжалване.
На второ място, посоченият от касатора материалноправен въпрос за възможността неотразено в счетоводните книги на цесионера парично вземане да бъде основание за откриване на производство по несъстоятелност не е поставен за разглеждане пред въззивния съд и не е бил предмет на произнасяне. Такъв аргумент е заявен едва в становището по същество пред въззивната инстанция и не попада в предметния обхват на проверката по чл.269 ГПК. Въззивното решение не съдържа отговор на този въпрос и по него не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Освен изложеното, следва да се има предвид и обстоятелството, че твърденията на касатора за липса на счетоводно записване в книгите на молителя-търговец не почива на никакви обективни данни от делото – съдебно счетоводната експертиза не е работила по такава задача, респ. не е установила това обстоятелство. Безспорно установено от заключението на счетоводната експертиза е, че задължението по договора за цесия не е отразено в счетоводните книги на длъжника, но този факт е без значение за неговата действителност, а е показател на редовността-нередовността на книгите и преценката за икономическото състояние на длъжника не би могла да бъде извършена единствено въз основа на съставените от него счетоводни документи в какъвто смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика Решение № 102 от 08.10.2009г по т.д.№ 60/2009г. на І т.о. на ВКС.
Формирана е задължителната съдебна практика по въпроса за доказателствена сила на вписванията в счетоводните търговските книги и характеристиката им като документи- вписванията в счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи и като производна – основана на доказателствената сила на първичните счетоводни документи, подлежи на преценка с оглед на всички обстоятелства по делото- Решение № 187 от 24.01.2013г. по т.д. № 436/2012г. на ІІт.о. на ВКС.
В хода на производството касаторът не е оспорвал наличието на изискуеми и непогасени задължения към [фирма], [населено място], произтичащи от договора за цесия от 2007г. и потвърдени в споразумение от 25.06.2010г. Размерът на задължението, твърдяно от кредитора в съдебното заседание на 29.09.2011г. е в размер на 1 038 000лв., като длъжникът го е оспорил само частично за 105 700лв. по съображения, че не е ясно как е формирана тази сума в подписания от него договор за цесия.
Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1181 от 06.07.2012г. по т.д.№ 200/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.