4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
С., 27.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2898/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 178 от 30.06.2014 г. по т.д. № 190/ 2014 г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е отменено Решение №26 от 07.01.2014 г. по т.д. № 358/ 2011 г. на Варненски окръжен съд, с която е отхвърлен иска на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 55 350 евро – неустойка за забава по р.VІ чл. 2 от Договор за изработка от 18.01.2010 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 18.11.2010 г. и е постановено друго, с което искът за тази сума е уважен, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по въпросите: Длъжен ли е съдът служебно да проверява дали договорената неустойка противоречи на добрите нрави и справедливостта и следва ли да присъжда неустойка, която противоречи на добрите нрави и справедливостта, са решени в противоречие с практиката на ВКС – ТР№1/15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. Иска да се допусне касационно обжалване, като поддържа, че въззивното решение е нищожно, тъй като влиза в остро противоречие със справедливостта и добрите нрави.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] – ищец по делото по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане н касационно обжалване, тъй като първият от изведените от жалбоподателя въпроси касае обосноваността на изводите по фактите на спора, а вторият, независимо от отговора, не би довел до различен изход на спора и защото жалбоподателят обосновава искането за допускане на касационно обжалване с неправилност на решението; оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] – трето лице – помагач на страната на ответника не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., който иск е уважен, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени в частта, с която е отхвърлен иска на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 55 350 евро – неустойка за забава по р.VІ чл. 2 от Договор за изработка от 18.01.2010 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 18.11.2010 г. и да постановено друго, с което е уважил за тази сума иска по чл. 92 ЗЗД, въззивният съд е обосновал, че възложителят е допуснал неизпълнение на задължението по Договора за изработка за плащане на цената, дължима на отделни вноски с конкретни падежи, а изпълнителят е изправна страна; въз основа на заключението на ССЕ е отчел извършените плащания и е посочил забавеното плащане до 27.03.2010 г., до която дата ищецът претендира неустойката. Изложил е съображения, че неустойката има мораторен характер – предварително е договорена и е за неточно изпълнение на задължението на възложителя за плащане на цената. Като е обсъдил клаузата на р.VІ т.2 от Договора, е обосновал, че освен обезщетителен, неустойката има и санкционен характер, тъй като минималният уговорен размер на санкцията е 1000 евро на ден, като едновременно с това е преценено, че тя не е компенсаторна, затова има предел 10 % върху договорната цена и не създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, доколкото обезпечава продължилото неизпълнение на задължението за плащане на цената.
По довода за нищожност на решението поради това, че влиза в остро противоречие със справедливостта и добрите нрави.
Трайно установена е съдебната практика, че нищожността е най – тежкият порок на съдебното решение, който е налице когато решението е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав (еднолично вместо от съдебен състав); извън пределите на правораздавателната власт на съда; при неспазване на писмената форма; при неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването; неподписаното решение; решение изходящо от лице, което не е овластено да издава съдебни актове или не е имало право да правораздава в съответния съдебен състав; решение, постановено от състав, който не е завършил разглеждането на делото. Нищожното решение не е годно да породи правни последици, затова този порок освен по пътя на обжалването, може да се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно – чл. 270 ал. 2 ГПК. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№ 123/04.04.2012 г. по гр.д.№ 777/2011 г. на І г.о.; Р.№244/27.12. 2010 г. по т.д.№52/2010 г. на ІІ т.о.; както и ТР на ВКС, ОСГТК №1/10.02.2012 г. по тълк.д.№1/2011 г. по въпроса, че не е нищожно обявеното по реда на чл. 235 ал. 3 изр. 2 ГПК съдебно решение, което не е подписано от съдията, който след постановяването му е избран за съдия в друг съд или е в обективна невъзможност да го подпише, както и решение, при подписването на което някой от съдиите е бил избран за съдия в друг съд.
С оглед посочената съдебна практика поддържаното от жалбоподателя основание за нищожност на решението поради това, че влиза в остро противоречие със справедливостта и добрите нрави, не попада в хипотезите на нищожност на решението.
По въпроса: длъжен ли е съдът служебно да проверява дали договорената неустойка противоречи на добрите нрави и справедливостта, решението е постановено в съответствие с т.2 на ТР №1/15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, в което е прието, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, и на добрите нрави, които са морални норми, на които законът е придал правно значение(чл.26 ал.1 ЗЗД); добрите нрави съществуват като общи принципи или произтичат от тях и за спазването им при иск за присъждане на неустойка, съдът следи служебно. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството и размера на задължението, чието изпълнение неустойката обезпечава; обезпечено ли е изпълнението с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението – съществено или незначително; съотношението между размера на неустойката и очакваните вреди от неизпълнението, като могат да се използват и други критерии съобразно конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Въззивният съд, като е изложил доводи, основани на някои от посочените критерии за преценката за нищожност на уговорената от страните неустойка поради накърняване на добрите нрави: естеството и размера на задължението, чието изпълнение обезпечава; начина, по който е уговорена; за характера й, като мораторна, а не компенсаторна, включително с оглед уговорения предел, се е произнесъл в съответствие с посочената задължителна съдебна практика.
С оглед изложеното, се налага отговорът на втория изведен от жалбоподателя въпрос: не следва да се присъжда неустойка, която противоречи на добрите нрави и справедливостта, поради което е нищожна, каквато неустойка с обжалваното решение не е присъдена.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 178 от 30.06.2014 г. по т.д. № 190/ 2014 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 3000 лв. – разноски по делото за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: