2
гр. д. № 630/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 278
С., 28.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 22 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 630/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Я. З. П. и Б. Д. П. срещу решение от 18.02.2010 г. по гр. д. № 702/09 г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 1553/09 г. на СлРС, с което касаторите са осъдени да ревандикират на Р. Ч. ? ид. ч. от апартамент № 32, намиращ се в бл. 7, вх. А, в ж. к. Д.”[населено място]. Касационните доводи са за неправилност на решението и незаконосъобразност. В изложението към касационната жалба се поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК за допускане касационна проверка.
Ответницата по касация намира жалбата за неоснователна. Счита, че не са налице поддържаните предпоставки за допускане на касационна проверка на въззивното решение, тъй като не са формулирани въпроси, които да са решени от съда и да са от значение за крайния изход на спора.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение. Обжалваемият интерес е на стойност над 1000 лв., поради което не е налице отрицателната предпоставка за допустимост по чл. 280, ал. 2 ГПК, преди изменението му с ДВ бр. 100 от 2010 г.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не са налице въведените основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
С потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение е уважен предявен срещу касаторите ревандикационен иск за ? ид. ч. от описания недвижим имот. Прието е за установено, че целият имот е бил съсобствен между ищцата Ч. и ответникът Н. Н., придобит в режим на семейна имуществена общност. Срещу ищцата е било образувано изпълнително производство за събиране на нейно парично задължение в размер на 2513 лв. Изпълнението е било насочено към апартамента, семейна имуществена общност. Н., в качеството си на съпруг и на длъжницата и съсобственик на имота е платил задължението и поискал да му се възложи ? ид. ч. от апартамента. С постановление от 2.06.2008 г. този имот му е бил възложен. На 5.09.2008 г. Н. е сключил договор за продажба на имота с касаторите, за което е съставен н. а. № 187, т. І, н. д. №162/08 г.
Ищцата Ч. е обжалвала действията на съдия изпълнител като е твърдяла, че те са незаконосъобразни тъй като тя не е била уведомявана за тях, била е извън страната и неправилно книжата са връчвани на съпругът й, с когото по това време са били във фактическа раздяла и е имало висящо производство по иск за прекратяване на брак им предявен от Н. на 18.09.2007 г.
С решение от 16.09.2008 г. постановено по гр. д. № 589/08 г. С. районен съд е отменил действията на съдия изпълнител по възлагане на имота на Н..
Въз основа на така установените факти съдът е намерил, че сключеният договор за продажба, от който касаторите черпят вещни права за имота, не е породил транслативно действие относно ? ид. ч., собственост на съпругата, а само до размер на другата ? ид. ч., която е била собственост на съпруга Н.. От това е направил извод, че осъществяваното владение върху тази част от имота от касаторите е без правно основание и е уважил ревандикационния иск.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите: 1. допустимо ли е решението на съда, за отмяна на постановлението за възлагане, ако е постановено по нередовна жалба срещу действията на съдия изпълнител; 2.противопоставимо ли е това решение на касаторите, след като то, с оглед производството в което е постановено, не се ползва със сила на пресъдено нещо.
Първият въпрос за допустимостта на решението постановено в производство по чл. 435 ГПК е неотносим към разрешения с въззивното решение гражданскоправен спор. Съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4 ГПК то не подлежи на обжалване. Решението влиза в сила от деня на постановяването му и се ползва със сила на пресъдено нещо относно разрешения с него процесуален въпрос – порочно ли е или не обжалваното действие на съдия-изпълнител.
Не следва да се допусне касационна проверка и по втория формулиран въпрос. Производството по обжалване действията на съдия-изпълнител има за цел да провери тяхната законосъобразност и когато констатира незаконосъобразност – да ги отмени. Отмяната е еднозначна на унищожаване на правните последици на действието. Отмяната на действието създава задължение за съдия-изпълнител да повтори порочно извършеното действие или да не го извърши ако не са били налице предпоставките за това. Производството по обжалване действията на съдия-изпълнител е конститутивно, наподобява конститутивния исков процес до толкова доколкото има за предмет унищожаване на държавен акт, в случая постановление за възлагане на недвижим имот. Съдебният акт, постановен в това контролно производство, се ползва със сила на пресъдено нещо по разрешения процесуален въпрос за валидността на обжалваното действие, поради което е задължителен за всички адресати посочени в чл. 297 ГПК – съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в РБ. Съобразно това съдът, разрешаващ гражданскоправен спор за вещни права върху същия имот, е длъжен да се съобрази с него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.02.2010 г. по гр. д. № 702/09 г. на С. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: