О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
София, 28.04.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
Като изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. №408/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], и Д. И. П. срещу решение №9099 от 15.12.2016г., постановено по в.гр.д.№10355/2016г. по описа на Софийски градски съд, ІІІ-Б състав, в частта му, с която е потвърдено решение №ІІ-55-106/1.07.2016г. по гр.д.№64878/2014г. на Софийски районен съд, 55 с-в, за осъждането на основание чл.92 ал.1 ЗЗД на [фирма] и Д. И. П. да заплатят солидарно на [фирма] сумата от 24 948лв., представляваща неустойка за неизпълнение на чл.9 от договора от 20.08.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.08.2014г. до окончателното изплащане на вземането. В останалата му част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждането на ответниците да заплатят неустойка за неизпълнение на чл.14 от договора в размер на 5 000лв. и да заплатят неустойка за неизпълнение на чл.10 от договора в размер на 8 680лв., въззивното решение е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че съдът е извършил незаконосъобразно тълкуване по чл.20 ЗЗД на клаузата в чл.3 договора, поради което неправилно е приел по-ранна дата за срок на изпълнение на задължението на [фирма] да закупи първите 15кг. кафе. Твърди се, че въззивният съд в нарушение на чл.12 и чл.235 ГПК не е обсъдил всички по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и в частност не е обсъдил показанията на свидетеля Д. М., в резултат на което е направил необоснован извод, че е налице пълно неизпълнение на договора за периода до 31.10.2013г. Излагат се съображения, че съдът не се е съобразил с обстоятелството, установено с 13бр. фактури и 14бр. фискални бона, че действието на договора е продължено и след получаване на известието за неговото прекратяване. Касаторът твърди, че в нарушение на материалния закон въззивният състав не е приел за нищожна неустоечната клауза по чл.9 от договора на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД като накърняваща добрите нрави. В касационната жалба се оспорва извода на съда, че стойността на неизкупеното кафе представлява вреда за ищеца – пропусната полза от реализирането на доставката за кафе. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част, отхвърляне на претенцията по чл.92 ЗЗД за сумата 24 948лв., ведно с лихва за забава, както и присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси, за които твърди, че предпоставят допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а именно:
1. „При спор относно точния смисъл на договорните клаузи съдът длъжен ли е да извърши тълкуване на договора при спазване на предвидените в чл.20 ЗЗД критерии – при тълкуването да се търси действителната воля на страните; отделните уговорки в договора да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността? При всяко тълкуване съдът длъжен ли е да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата воля и може ли да подменя нейното съдържание?
2. „С оглед нормите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът длъжен ли е при спор относно фактите в мотивите към решението да обоснове изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост? Съдебното решение следва ли да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това?”.
3.”Нарушава ли съдът принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако основе решението си на факти, които не са установени, нито са твърдяни от страна в процеса?”.
4.”Налице ли са били предпоставките на чл. 8, т. 3 от процесния договор за упражняване на правото за извънсъдебно разваляне без предупреждение на договора от страна на кредитора на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД? Надлежно ли е упражнено потестативното право от страна на кредитора за разваляне на процесния договор за да може същият да претендира неустойка по чл. 9 във връзка с чл. 8, т. 3 от договора на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД? По – конкретно, при отсъствие на пълно неизпълнение на задължението от страна на доверителя ми да закупува минимум 15 кг. кафе в твърдяния от ищеца период – 20.08.2013 г. – 20.10.2013 г., налице ли са били предпоставките на чл. 8 т.3 от процесния договор за упражняване на правото за извънсъдебно разваляне без предупреждение на договора от страна на [фирма] на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД? Надлежно ли е упражнено потестативното право от страна на [фирма] за разваляне на процесния договор с връчената на доверителя ми нотариална покана на 01.11.2013г., за да може същият да претендира неустойка по чл. 9 във връзка с чл. 8, т. 3 от договора на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД?”.
5. „Нищожна ли е клаузата за неустойка по чл.9 във вр. с чл.8 т.3 от процесния договор, която е в размер на стойността на цялото неизкупено минимално количество кафе по чл.4 т.9, изчислено за целия срок на договора, като противоречаща на добрите нрави – чл.26 ал.1 ЗЗД?”
6. „Стойността на цялото неизкупено количество кафе по процесния договор – 540кг., представлява ли вреда – пропусната полза от реализиране на доставката за кафе по см. на чл.82 ЗЗД?”
В подкрепа на тезата, че въпросите са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС по см. на чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът представя следните решения, постановени по реда на чл.290 ГПК: :решение №16/28.02.2013г., постановено по търг. д. № 218/2012г. по описа на ВКС, II ТО,
решение № 206/31.07.2015 г., по гр. д. № 6832//2014 г. на ВКС, IV ГО, решение № 24/28.01.2010г.,по гр.д.№4744/2008г. на ВКС, I ГО, решение № 75/01.07.2014г., по т.д.№3723/2013г. на ВКС, II ТО, решение №193/27.06.2012г. по гр.д.№1259/2011г. на ВКС, III ГО, решение № 73/27.07.2010г. по т.д.№ 897/2009г. на ВКС, I ТО, решение № 23/02.02.2016г. по гр.д.№4553/2015г. на ВКС, IV ГО и решение №153/28.12.2012г. по т.д.№1022/2011г. на ВКС, I ТО.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от [фирма] – [населено място], в който се поддържа, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Посочва се, че нито един от поставените от касатора въпроси не е решен в противоречие с цитираните в изложението решения като задължителна практика на ВКС. Същевременно се излагат съображения за неоснователността на касационната жалба поради липсата на твърдените от касатора касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Иска се да не бъде допуснато въззивното решение до касация, а в случай на допускане на касационно обжалване – въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски градски съд е потвърдил решението на Софийски районен съд, 55 с-в, по гр.д.№64878/2014г., с което на основание чл.92 ал.1 ЗЗД ответниците [фирма] и Д. И. П. са осъдени да заплатят солидарно на ищеца [фирма] сумата от 24 948лв., представляваща неустойка за неизпълнение на чл.9 от договора от 20.08.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.08.2014г. до окончателното изплащане на вземането.
За да потвърди първоинстанционното решение в посочената му част въззивният състав е приел за установено, че на 20.08.2013 г. между страните /при условията на солидарност на ответниците [фирма] и Д. И. П./ е бил сключен договор, по силата на който ищецът [фирма] е предоставил на ответниците за временно ползване описаните в чл.1 от договора вещи – кафемашина, кафемелачка и миксер срещу задължението на ползвателя [фирма] да ползва вещите в посочения в чл.4 т.1 търговски обект – кафе-бар „апартамента“, находящ се в [населено място], [улица], и при посочените вт. 9 и т. 17 условия- да закупува уговорените количества кафе и консумативи. Съдът е посочил, че договорът е сключен за срок от три години, считано от подписването му и предаване на вещите на ползвателя- чл.3 като в чл. 8 т.3 и т.4 е предвидено, че договорът може да бъде прекратен едностранно и без предизвестие от [фирма] в случай, че ползвателят е изпаднал в забава повече от 7дни след уговорения падеж на кое да е от задълженията си по договора, както и в случай, че ползвателят прекрати дейността си в обекта по чл. 4 т.1. В решението е отразено, че в чл.9 е уговорена неустойка в полза на [фирма] в случаите на прекратяване на договора по причина за която отговаря ползвателя, /включително при едностранно прекратяване на договора/, равняваща се на стойността на цялото неизкупено минимално количество стоки по чл.4 т.9 /15 кг месечно или общо за срока на договора – 540 кг./, изчислено за целия срок на договора като неустойката е дължима в 7-дневен срок от прекратяването на договора.
Въззивният състав е приел за установено, че вещите – предмет на договора, са предоставени на ползвателя на 20.09.2013г. с приемо-предавателен протокол, въз основа на което и на основание чл.3 от договора, съдън е направил извода, че датата на влизане в сила на договора е 20.09.2013г.
В обжалваното решение е посочено, че с нотариална покана от 30.10.2013г., получена от ответниците на 1.11.2013г., ищецът е уведомил ползувателя, че не е изпълнил задължението си за закупуване на 15кг. кафе месечно и е поканил ответниците в тридневен срок да върнат получените вещи, както и да заплатят в седмодневен срок уговорените неустойки в договора, включително и сумата 24 948лв. на основание чл.9 от договора, представляваща стойността на неизкупеното кафе за целия период на договора.
Обсъждайки законосъобразността на едностранното прекратяване на договора, въззивният състав е посочил, че съгласно чл.4 т.9 от договора ползувателят се е задължил да закупува ежемесечно от 1 до 30/31 число на съответния календарен месец, еднократно или на части 15кг. минимално количество кафе „С. С. платинум“. Приел е, че ответниците не установяват изпълнение на посоченото задължение за периода от 20.09. до 30.09.2013г. и за целия месец октомври 2013г., тъй като представените от тях фактури с получател [фирма] и издател [фирма], са с най-ранна дата 18.12.2013г., т.е. след отправянето на поканата, респ. след получаването й на 1.11.2013г. Съдът е посочил, че доколкото липсват издадени фактури за периода 20.09.2013г. – 30.09.2013г. в размер на минимум 15кг. кафе, както и издадени фактури за м.10.2013г., следва да се приеме, че е налице пълно неизпълнение на задължението на ползувателя за изкупуване на минимално количество кафе в резултат на което е възникнало правото в полза на [фирма] да прекрати договора едностранно на основание чл.8 т.3 от същия.
Съдът е приел за основателна претенцията по чл.92 ЗЗД във вр. с чл.9 от договора за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца неустойка в размер на 24 948лв. като е посочил, че уговорената в чл.9 неустойка не е нищожна като накърняваща добрите нрави по см. на чл.26 ал.1 ЗЗД. Съдът се е позовал на указанията, дадени в т. 4 на Тълк. решение № 1/15.06.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС, съгласно които преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени в тълкувателното решение критерии. Посочил е, че в случая неустойката по чл.9 е уговорена в полза на възложителя като целта на уговарянето й е да се обезпечи изкупуване на конкретното количество кафе – 540кг. Според съда именно стойността на незакупенето количество кафе представлява вреда – пропусната полза от реализирането на доставката на кафе. Допълнително въззивният състав е изложил доводи, че уговорената неустойка не е прекомерно голяма по смисъла на чл.92 ал.2 ЗЗД
Настоящият състав намира, че първият въпрос: „При спор относно точния смисъл на договорните клаузи съдът длъжен ли е да извърши тълкуване на договора при спазване на предвидените в чл.20 ЗЗД критерии – при тълкуването да се търси действителната воля на страните; отделните уговорки в договора да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността? При всяко тълкуване съдът длъжен ли е да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата воля и може ли да подменя нейното съдържание? не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по тълк.дело №1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и за формиране решаващите изводи на съда. В случая въззивният състав не е тълкувал договора и е възприел тезата на ответниците, че същият е започнал своето действие на 20.09.2013г. (когато са предадени вещите) и че задължението за закупуване на 15г. кафе месечно е до 30/31 число на съответния месец. Въпросът дали се дължи изпълнение за срока от 20.09.2013г. до 30.09.2013г. (при непълен месец) е въпрос, свързан с прилагане клаузите на договора, а не за тяхното тълкуване.
Поставеният от касатора втори процесуалноправен въпрос в първата му част: „С оглед нормите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът длъжен ли е при спор относно фактите в мотивите към решението да обоснове изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост?”отговаря на характеристиката на въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК с оглед основателността на твърдението на касатора, че при обосноваване на решаващия извод на съда за наличието на предпоставките за едностранно прекратяване на договора по вина на ползвателя, въззивният състав не е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства. Както бе посочено по-горе, въззивният състав е приел искът за основателен с оглед липсата на представени от ответниците фактури за закупено кафе до 31.10.2013г. Съдът не е обсъдил нито допустимостта, нито относимостта и значението за конкретния спор на показанията на свидетеля Д. М. ( на които са се позовали ответниците във въззивната им жалба) за извършена доставка на 3кг. кафе през м.октомври 2013г. (фактурирана в края на м.декември 2013г.), нито е обсъдил значението на представените по делото 13бр.фактури и 14бр.касови бележки в контекста на твърдението на въззивниците, че страните са продължили действието на договора и след получаване на известието за прекратяването му на 1.11.2013г. Въпросът за задължението на съда да формира изводите си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, в случая е решен от въззивния съд в противоречие с посоченото от касатора решение №206/31.07.2015г. по гр.д.№6832/2014г. на ВКС, ІV г.о, както и в противоречие с решение №39/20.07.2016г. по т.д.№2476/2014г. на ВКС, І т.о. и решение №222/6.04.2017г. по т.д.№425/2015г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, което обуславя наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Втората част от втория въпрос: „Съдебното решение следва ли да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това?” не е значим за спора, тъй като включва твърдението на касатора, че съдът е приел някое доказателство за недостоверно. Въззивният състав не е приел представените от ответниците фактури за закупуване на кафе за недостоверни.
В случая не може да обоснове допускане на касация третият въпрос: .”Нарушава ли съдът принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако основе решението си на факти, които не са установени, нито са твърдяни от страна в процеса?”. Въпросът е зададен общотеоритично и не би могъл да получи конкретен отговор доколкото от мотивите на въззивното решение не може да са направи извод, че съдът е основал решението си на неустановени или незаявени факти в процеса.
Всички въпроси, включени в т.н. от касатора въпрос №4: .”Налице ли са били предпоставките на чл. 8, т. 3 от процесния договор за упражняване на правото за извънсъдебно разваляне без предупреждение на договора от страна на кредитора на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД? Надлежно ли е упражнено потестативното право от страна на кредитора за разваляне на процесния договор за да може същият да претендира неустойка по чл. 9 във връзка с чл. 8, т. 3 от договора на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД? По – конкретно, при отсъствие на пълно неизпълнение на задължението от страна на доверителя ми да закупува минимум 15 кг. кафе в твърдяния от ищеца период – 20.08.2013 г. – 20.10.2013 г., налице ли са били предпоставките на чл. 8 т.3 от процесния договор за упражняване на правото за извънсъдебно разваляне без предупреждение на договора от страна на [фирма] на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД? Надлежно ли е упражнено потестативното право от страна на [фирма] за разваляне на процесния договор с връчената на доверителя ми нотариална покана на 01.11.2013г., за да може същият да претендира неустойка по чл. 9 във връзка с чл. 8, т. 3 от договора на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД?” са въпроси относно правилността на обжалваното решение, която не е предмет на проверка в производството по допускане на касация по чл.288 ГПК.
Настоящият състав намира, че макар и обусловен от преюдициалния за дължимостта на неустойката юридически факт, свързан с едностранното прекратяване на договора по вина на ползвателя, петият въпрос: Нищожна ли е клаузата за неустойка по чл.9 във вр. с чл.8 т.3 от процесния договор, която е в размер на стойността на цялото неизкупено минимално количество кафе по чл.4 т.9, изчислено за целия срок на договора, като противоречаща на добрите нрави –чл.26 ал.1 ЗЗД?”, преформулиран от касационния състав, съобразно правомощията си по т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по тълк.дело №1/2009г. на ВКС, ОСГТК, по следния начин: „за условията и критериите, при които уговорката за заплащане неустойка при прекратяване на търговския договор по вина на длъжника, е нищожна поради противоречие с добрите нрави – чл.26 ал.1 ЗЗД”, попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК. Въззивният съд е изложил мотиви за критериите, посочени в Тълк. решение №1/15.06.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС, относно преценката на нищожността на клаузата за неустойка без обаче от тях да става ясно как и защо съдът приема, че „стойността на незакупенето количество кафе представлява вреда – пропусната полза от реализирането на доставката на кафе.” Липсата на мотивиран аргумент от съда при преценка за наличието на обезщетителна функция на процесната неустойка е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посоченото тълкувателно решение и обуславя допускане на касационно обжалване при хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Последният въпрос: „Стойността на цялото неизкупено количество кафе по процесния договор – 540кг., представлява ли вреда – пропусната полза от реализиране на доставката за кафе по см. на чл.82 ЗЗД?” сам по себе си не е основание за допускане на касация, тъй изводът на съда за размера на пропуснатата полза, е направен единствено в контекста на преценката на валидността на неустойката – въпрос, поставен и разгледан по- горе, обосноваващ допускането на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съставът на ВКС, търговска колегия, състав от второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №9099 от 15.12.2016г., постановено по в.гр.д.№10355/2016г. по описа на Софийски градски съд, ІІІ-Б съд в обжалваната му част.
УКАЗВА на касаторите [фирма] и Д. И. П. в едноседмичен срок от уведомяването да представят по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 498.96лв. /четиристотин деветдесет и осем лева 96ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на документа за платена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на IІ-ро ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: