Определение №278 от 29.4.2013 по ч.пр. дело №2738/2738 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 278
гр. София, 29.04.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2738 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба против определение № 3082/14.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 2058/2013 г. от състав на Софийски градски съд.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С обжалваното определение, съдът е оставил без разглеждане частна жалба, подадена против определение на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на особен представител, определен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, за определяне на допълнително възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство. Съдът е приел, че атакуваното определение не прегражда развитието на съдебното производство и за него не е предвидено обжалване пред по-горна инстанция, т.е. определението не е сред кръга определения, очертани от разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК и подадената против него частна жалба е процесуално недопустима.
Определението, с което съдът се произнася по размера на дължимото възнаграждение на особения представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е преграждащо по отношение правото на особения представител да участвува в процеса и да получи съответствуващото на положения труд възнаграждение. По отношение на съществуващото правоотношение по повод осъществяваната защита от особения представител, определението, с което се определя възнаграждението е преграждащо, поради което подадената частна жалба против това определение е процесуално допустима и съдът следва да я разгледа по същество. В този смисъл е и трайната практика на ВКС – опр.№43/15.01.2013 г. по гр.д.№ 633/2012 г. на ІV г.о., опр. №282/19.04.2012 г. по гр.д.№ 122/2012 г. на ІІІ г.о., опр.№725/30.07.2012 г. по гр.д.№ 371/2012 г. на ІІ т.о., опр. №614/15.07.2010 г. по гр.д.№ 477/2010 г. на І т.о. , опр. № 656/23.11.2010 г. по ч.гр.д.№ 342/2010 г. на ІV г.о. и др. Цитираното от въззивния съд определение № 855/06.12.2011 г. по ч.т.д.№ 776/2011 г. не е окончателно, а липсват данни по делото да е влязло в законна сила, поради което не може да се приеме, че с наличието на същото определение е налице противоречива практика по въпроса относно обжалваемостта на определението, с което се определя възнаграждение на особен представител по чл.47, ал.6 ГПК.
Предвид изложеното, Софийски градски съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени, като делото се върне на същия съд за произнасяне по частната жалба по същество.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 3082/14.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 2058/2013 г. от състав на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на СГС за произнасяне по основателността на подадената частна жалба.
Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.

Scroll to Top