О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
София, 30,03,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело №179/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “А”ЕООД – гр. С. против определение №165/ 01.02.2010г. по ч.гр.д. №4/2010г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – “ Кю Б. иншурънс / юръп/ лимитид – клон София е на становище, че касатора не установява предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК,инкорпориано в частната касационна жалба, с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е поставил въпроса- следва ли съдът да уведоми страната, поискала продължаване на срока за продължения срок. Посочено е лаконично, че този въпрос бил от значение за точното прилагане на чл.36 ГПК/отм./, както и за развитие на правото, тъй като по него нямало публикувана съдебна практика на ВКС и съдилищата го решавали по различен начин. Посочено е още, че произнасянето на ВКС ще доведе до формиране на практика, която щяла да се следва от всички съдилища. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулираният от него въпрос, макар и релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съставлява очертаване само на общото основание за допускане на касационно обжалване, което е част от фактическия му състав, тъй като релевантния въпрос следва да бъде разрешен в една от изчерпателно изброените хипотези на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито лаконичното заявяване, че произнасянето на ВКС, ще допринесе за формирането на практика и оттам и за развитие на правото. Липсата на доводи, свързани с противоречиво прилагане на нормата на чл.36 ГПК / отм./, водят до невъзможност за установяване на наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване на обжалвания акт, като липсва и обосноваване на неяснотата или непълнотата на разглежданата норма, която касаторът счита, че се нуждае от тълкуване.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и обжалвания съдебен акт не следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №165/ 01.02.2010г. по ч.гр.д. №4/2010г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: