1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
гр. София, 30.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 382 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 306, ал. 2 връзка с чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника Р. В. И. от [населено място], [община], област П. чрез процесуален представител адв. Е. И. срещу разпореждане № 4465 от 14.01.2019г. по гр. дело № 12981/2015г. на Районен съд Пловдив, Гражданско отделение, 2 граждански състав, с което е върната молба с вх. № 71264/26.11.2018г., подадена от Р. В. И., за отмяна на влязло в сила решение № 659 от 02.01.2017г. по гр. дело № 12981/2015г. на Районен съд Пловдив, 2 граждански състав.
Частният жалбоподател прави оплакване, че определението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие на закона и е необосновано. Поддържа становище, че съобщение за отстраняване на нередовности не е връчено на частния жалбоподател съгласно чл. 45 ГПК, а съобщението е връчено неправилно на С. Н. И. – бивша съпруга на молителя /настоящ частен жалбоподател/, с която последният не поддържа контакти. Релевира доводи, че съобщението е следвало да се връчи на процесуалния му представител, респ. на съдебния адресат. Излага и съображения, че с молба до Районен съд Пловдив са отстранени констатираните нередовности – представена е вносна бележка за държавна такса в размер 150,40 лв. по сметка на ВКС, преписи от молбата за отмяна с приложенията; уточнено е, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно, че по надлежния ред е установена неистинността на документ, който има значение за правилното решаване на спора – разходен касов ордер от 11.12.2013г., като посочените обстоятелства са предмет на образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител на основание чл. 207, ал. 1 НПК с преписка № 6268/2018г. на РП П.. Частният жалбоподател моли разпореждането да бъде отменено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да върне молбата за отмяна на горепосоченото влязло в сила решение, Районен съд Пловдив е приел, че в рамките на указания срок, изтекъл на 04.01.2019г., предвид предоставената последна възможност за изпълнение на указанията на съда за отстраняване нередовностите на молбата за отмяна с връчено на молителя съобщение на 28.12.2018г., вкл. до постановяване на разпореждането молителят не е отстранил нередовностите на молбата за отмяна.
Разпореждането е правилно.
Разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ГПК предвижда молбата за отмяна да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, като в случай, че молбата не отговаря на посочените изисквания, на страната следва да бъде изпратено съобщение за отстраняването им в едноседмичен срок.
В молбата за отмяна на влязлото в сила решение молителят се е позовал на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, като е изложил твърдение, че решението е постановено въз основа на разходен касов ордер от 11.12.2013г. – неистински документи, установяването на което обстоятелство е предмет на образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител на основание чл. 207, ал. 1 НПК с преписка № 6268/2018г. на РП П..
С разпореждане от 27.11.2018г. Районен съд Пловдив е оставил без движение молбата за отмяна и е предоставил на молителя едноседмичен срок от съобщението, в който да представи внесена държавна такса в размер 150,40 лв. по сметка на ВКС, препис от молбата и приложенията за насрещната страна и да посочи установена ли е по надлежен ред истинността на доказателствата и на коя дата. Първоинстанционният съд е предупредил молителя, че при неизпълнение на указанията молбата за отмяна ще бъде върната. Съобщението, изпратено до молителя на адрес [населено място], [община], област П., [улица], е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е бил посетен, но имотът е продаден на други хора и адресатът няма постоянен и настоящ адрес в [населено място]. Съобщението, изпратено до молителя на адрес [населено място], [община], област П., ул. „29-та“ № 2, подн. Б, е връчено лично на Р. И. на 06.12.2018г.
С разпореждане от 19.12.2018г. Районен съд Пловдив е дал на молителя последна възможност да внесе дължимата държавна такса, като е указал, че в противен случай молбата подлежи на връщане. Съобщението е изпратено до молителя на адрес [населено място], [община], област П., ул. „29-та“ № 2, подн. Б и е получено от С. Н. И. на 28.12.2018г. В предоставените с първоначалното разпореждане от 27.11.2018г. и с последващото разпореждане от 19.12.2018г. срокове, вкл. до 14.01.2019г. молителят не е внесъл по сметка на ВКС дължимата държавна такса в размер 150,40 лв. и не е представил платежен документ, нито е посочил на коя дата е установена по надлежен ред истинността на доказателствата, а именно на разходния касов ордер.
Настоящият съдебен състав счита, че Районен съд Пловдив не е имал основание да предоставя на молителя нов едноседмичен срок за внасяне на дължимата държавна такса. Едноседмичният срок е започнал да тече след връчване на 06.12.2018г. /четвъртък/ лично на молителя на съобщението за отстраняване на нередовностите на молбата за отмяна и е изтекъл на 13.12.2018г. /четвъртък/. Поради това, че молителят не е внесъл по сметка на ВКС дължимата държавна такса в размер 150,40 лв. и не е представил платежен документ в предоставения едноседмичен срок, вкл. до 14.01.2019г., правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 306, ал. 2 във връзка с чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК Районен съд Пловдив е върнал молбата за отмяна срещу влязлото в сила решение.
Разпореждането за връщане на молбата за отмяна е правилно и поради обстоятелството, че молителят не е посочил в предоставения едноседмичен срок на коя дата е установена по надлежен ред истинността на разходния касов ордер от 11.12.2013г. Основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е приложимо, когато по надлежния съдебен ред /с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК/ се установи неистинност на документ, респ. документи, върху които е основано решението. Следователно за да отговоря молбата за отмяна на изискването да съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна, в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е необходимо да съдържа твърдения, че с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК е установена неистиност на документ, обсъден при постановяване на влязлото в сила решение и съответно присъдата или решението по чл. 124, ал. 5 ГПК да са приложени към молбата за отмяна. Датата на установяване на неистинността на разходния касов ордер е необходимо да бъде посочена, предвид преценката за спазване на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК. В настоящия случай подобни твърдения липсват, поради което молбата за отмяна не отговоря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. В предоставения едноседмичен срок молителят не е отстранил посочените нередовности, поради което правилно молбата за отмяна е върната. В този смисъл обжалваното разпореждане е съобразено с т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ВКС, ОСГТК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4465 от 14.01.2019г. по гр. дело № 12981/2015г. на Районен съд Пловдив, Гражданско отделение, 2 граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.