4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
С., 31.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2974 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 4063/23.VІІІ.2017 г. на бургаското [фирма], подадена против решение № 117 на Великотърновския апелативен съд от 26.VІ.2017 г., постановено по т. д. № 256/2016 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 75/16.V.2016 г. на Русенския ОС по т. д. № 237/2015 г. С последното, в производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, е било признато за установено по положителния установителен иск на [фирма]-С. по чл. 415, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 3, предл. 3-то ГПК, че търговецът настоящ касатор му дължи като уговорена с клаузата на чл. 5.2 от сключения помежду им на 11.VІІ.2012 г. предварителен договор с нотариална заверка на подписите неустойка в размер на 50 000 евро, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 8.VІІ.2015 г. и до окончателното й изплащане, за съществуването на които вземания софийското д-во е било снабдено с издадена по реда на чл. 417 ГПК заповед за изпълнение по ч. гр.дело № 3940/2015 г. по описа на Русенския районен съд.
Оплакванията на касатора [фирма]-гр. Б. са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който положителния установителен иск на софийското [фирма], предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да бъде отхвърлен – като неоснователен, ведно с присъждането на всички направени от бургаския търговец разноски по водене на делото. Инвокирани са довод, че в обжалваното решение липсвал подробен и точен анализ на целия събран доказателствен материал, което довело до невъзможност да бъде установена фактическата обстановка в процеса, а също и че нямало дадена от въззивния съд правна квалификация на спорното право.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното свое решение Великотърновският апелативен съд „се е произнесъл” по следните пет процесуално- и материалноправни въпроса:
1./ „Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички изложени от страните възражения, съответно да изложи мотиви, от които да е видно на какво основание съдът приема или не за основателни направените възражения?”;
2./ „Освобождава ли чл. 272 ГПК въззивния съд от задължението му да извърши собствена мотивираща дейност и повторна преценка на възраженията и доказателствата на страните в качеството си на инстанция по същество?”;
3./ „Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?”;
4./ „Следва ли правните изводи на съда, съдържащи се в мотивите към съдебното решение, да са мотивирани и обосновани или е достатъчно да са декларативни?”;
5./ „При осъществяването на решаващата си дейност, следва ли съдът да спазва правилата на формалната и правната логика, т.е. фактическите му констатации и правните му изводи да са обосновани?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на направените за настоящата инстанция разноски в размер общо на 6 000 лв. (шест хиляди лева), съгласно приложените към отговора документи: договор за правна защита и съдействие от 23.Х.2017 г., данъчна ф/ра № 56 от същата дата и извлечение от банковата с/ка на адвоката. Инвокиран е довод, че „касационният жалбоподател не е успял да обоснове нито една от предпоставките, визирани в по-старата редакция на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК /до ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27.Х.2017 г. – бел. на ВКС/.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Великотърновския апелативен съд, настоящата касационна жалба на бургаското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд, въззивната инстанция е споделила неговия решаващ правен извод, че процесният положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК /във вр. чцл. 17, т. 3, предл. 3-то ГПК/, е бил основан върху клауза за неустойка по чл. 5.2 от сключения на 11.VІІ.2012 г. между страните по спора с нотариална заверка на подписите им предварителен договор за продажба на движими вещи, която претенция се предхожда от надлежно извършеното /още преди подаването на заявлението по чл. 417 ГПК/ извънсъдебно разваляне на същия договор от изправния съконтрахент.
Според т. 1. от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че този релевантен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото и формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на атакуваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че всеки един от 5-те, формулирани в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК, правни въпроса е такъв, който изцяло се отнася до правилността на атакуваното въззивно решение, а това изключва той е от значение за изхода по конкретното дело, щом като не би могъл да е предмет на произнасянето на Великотърновския апелативен съд. Отделно от горното, при липса на оплакване в касационната жалба за необоснованост на въззивното решение, с изцяло хипотетичен характер е „питането” в изложението по чл. 284, ал. 2 ГПК: „дали съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т.е. фактическите му констатации и правните му изводи да са обосновани?”
В заключение, погрешното отъждествяване от касатора [фирма] на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско дружество искане по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК искане за това, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на софийския търговец сума в размер на 6 000 лв. (шест хиляди лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Р. – съгласно приложените към писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК договор за правна защита и съдействие от 23.Х.2017 г., данъчна ф/ра № 56 от същата дата и извлечение от банковата с/ка на адвоката.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117 на Великотърновския апелативен съд от 26.VІ.2017 г., постановено по т. д. № 256/2016 г.
О С Ъ Ж Д А касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. І, офис # 3 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], Търговски център „Европа”, сграда # 9, рампа „А”, СУМА в размер на 6 000 лв. (шест хиляди лева), представляваща равностойността на изплатения хонорар за един негов адвокат ат АК-Р..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2