ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 278
гр. София, 04.05. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание от тринадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 1106/ 2016 г., и за да се произнесе, взема предвид
следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 36712/09.12.2015 г.,
подадена от Теодора В. Н., чрез адв. В., срещу решение № 1815/04.11.2015 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 2759/2015 г., с което след като е отменено решение № 3359 от 27.07.2015 на Варненския районен съд по гр.д. № 892/2015 г., е отхвърлен предявеният от нея иск за делба.
К. поддържа неправилност на въззивното решение. Твърди, че в противоречие с материалния закон окръжният съд е приел , че процесната сграда е била завършена в груб строеж, така представлява самостоятелен годен обект на правото на собственост към момента на сключване на транслативната сделка, в която изрично е записано че се прехвърля сграда със степен на завършеност 50 процента. В отделно изложение са изведени три правни въпроса, за които се счита, че са обуславящи изхода на делото и се навежда чл. 280, ал.1, т.З ГПК като специално основание за допускане на касацията.
Ответната страна, в срок, с писмен отговор оспорва допустимостта на касационното обжалване, като излага и доводи в подкрепа на приетото по същество от въззивния съд. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна и заинтересована страна, отговаря на изискванията на чл. 294 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Гр. д. № 892/2015 г. по описа на Варненския районен съд е образувано по исковата молба на Теодора В. Н. срещу К. Г. М., който е неин бивш съпруг, за делба на сграда- пансионат при квоти от 1/ 4 ид.ч за ищцата и 3/4 ид. Ч. за ответника. Съсобствеността ищцата е основала на съвместен принос за довършване на сградата до състояние, годно за пускането и в експлоатацция, продължило около половин година след придобиването и в 50 процентова, по договор, завършеност от ответника, по време на брака им, по дарение.
Основният мотив на въззивния съд да приеме, че между бившите съпрузи не е възникнала съсобственост върху сградата, и на това основание да отхвърли иска за делба е, че към момента на извършване на безвъзмездната сделка в полза на ответника, сградата е била в състояние на завършен груб строеж, следователно с дарението е било прехвърлено не правото на строеж, а правото на собственост върху вече съществуваща като годна самостоятелна вещ сграда и поради това не е възникнала съпружеска имуществена общност върху нея. В. съд е приел още, че по делото е представен акт образец 14 за приемане на конструкцията на сградата от дата 25.09.2002 г., предхождаща датата на дарението от 2005 г., който се ползва с материална доказателствена сила относно обстоятелствата свързани със започването, изпълнението и приемане на строежите и който удостоверява завършването на сградата в груб строеж, като служи за издаване на удостоверението по чл. 182, ал. 2 ЗУТ от общинската районна администрация.
Правният въпрос, поставен в изложението за допускане на касационното обжалване: „В кой момент от изграждането на сграда, тя възниква като самостоятелен обект?“ е разрешен със задължителна съдебна практика. С ТР № 1/2011г. на ВКС, ОСГК е прието, че разпоредбата на чл. 181, ал. 2 ЗУТ определя завършването на грубия строеж като момент на придобиване на собственост за сградата, съответно за отделните обекти в нея. Според § 5, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ грубият строеж на сградата завършва, когато са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. От този момент се счита, че сградата е самостоятелен обект на собственост. Степента на завършеност на една сграда е от значение за годността й за експлоатация – чл. 177 ЗУТ, което не е относимо към придобиване на собствеността върху сградата като самостоятелен обект. От значение за придобиването на сграда в режим на съпружеска имуществена общност е моментът на придобиване на собствеността, а не завършването на строежа в цялост с изпълнение на всички довършителни работи, за да бъде годен за ползване според предназначението му. Изводите на въззивния съд в обжалваното решение са съобразени с посоченото тълкувателно решение, поради което не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ТПК за допускане на касационното обжалване по този правен въпрос.
С оглед на изложеното са неотносими към предмета на настоящото дело въпросите дали след като в нотариалния акт за дарение е посочено, че обектът е със степен на завършеност 50% въз основа на актове и СМР може да се приеме, че е изграден в груб строеж и налице ли е съсобственост при изградена до степен на завършеност 50% при положение, че дарението е в полза на другия съпруг. Цялостното завършване на сградата не е относимо към придобиването на собствеността й, а съгласно ППВС № 5/1972г. релевантният момент за възникване на съпружеска имуществена общност е настъпването на вещнотранслативния ефект за съответния придобивен способ. След като дарението е извършено на сграда в груб строеж, имотът е придобит в индивидуална собственост на съпруга по силата на чл. 22 ал.1 СК. В обжалваното решение съдът е основал изводите си не само на представените по делото административни актове, но и въз основа на тълкуване на самия договор, в който изрично сградата е описана като завършен обект с описание на отделните етажи, от което следва, че не е била в строеж, а изцяло завършена.
Предвид изложеното поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на ответника следва да се присъдят поисканите разноски, плащането на които е доказано с приложения към отговора на жалбата договор за правна защита и съдействие от 22.02.2016 г. в размер на 4297 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1815/04.11.2015 г. по гр.д. № 2759/2015 г.
ОСЪЖДА Теодора В. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място], [улица] да заплати на К. Г. М., с адрес: [населено място], [улица], сумата от 4297 лв. ( четири хиляди двеста деветдесет и седем лева) разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: