5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
София,04.06.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 301/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. П. И. от [населено място] срещу въззивно определение № 2275 от 12.09.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 2362/2014 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 5111 от 21.03.2014 г. по т. д. № 1295/2012 г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на Г. П. И. срещу Николай Н. Н. и Политическа партия „Български земеделски народен съюз” и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК, подробно аргументирани в жалбата.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано със следните твърдения и доводи : В мотивите към обжалваното определение са налице съждения, които са в противоречие с посочената в частната касационна жалба практика на ВКС – решение № 61 по т. д. № 325/2011 г. на ВКС, І т. о., решение № 105/12.06.2013 г. по т. д. № 5/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., и Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСТК на ВКС; Различни състави на първоинстанционния съд са се произнесли противоречиво дали е налице или не е налице правен интерес от водене на делото, какви са основанията и приложното поле за исковете по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ във вр. с § 2 ЗПП и чл.604 ГПК и т. н.; От значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е да бъде постановено определение на ВКС, с което да се реши същественият за правото и за гражданското общество въпрос кога е налице правен интерес от завеждане на иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ във вр. с § 2 ЗПП и кога е налице правен интерес от иска по чл.537, ал.2 ГПК във вр. с чл.604 ГПК, по който въпрос самият ВКС има своята противоречива практика.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са постъпили становища от ответниците по жалбата Николай Н. Н. и Политическа партия „Български земеделски народен съюз”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на Г. П. И. и е прекратено образуваното във връзка с нея т. д. № 1295/2012 г., Софийски апелативен съд е приел, че е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба в частта относно предявения срещу ответника Политическа партия „Български земеделски народен съюз” /ПП „БЗНС”/ иск, което ищецът не е отстранил с депозираните в срока по чл.129, ал.2 ГПК допълнителни уточнителни молби. Въззивният съд е констатирал, че в исковата молба и в допълнителните молби за уточняването й ищецът е формулирал искане за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства в регистъра на политическите партии по партидата на ПП „БЗНС”, касаещи промени в устава и в ръководните органи на партията, произтичащи от решения на извънреден 37-ми конгрес, проведен на 27.03.2010 г. в [населено място], на [улица], съгласно решение № 121/22.07.2011 г. по т. д. № 689/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., а като основание на иска са описани нарушения на закона и на устава на политическата партия относно реда за избор на делегати, свикването, уведомяването и провеждането на конгреса, както и на правилата за кворум и мнозинство при вземане на вписаните решения. Преценявайки въведените като основание на иска обстоятелства, въззивният съд е направил извод, че те насочват към защита с иск за отмяна на решенията, а петитумът на исковата молба съдържа искане за признаване на вписаните въз основа на тези решения обстоятелства за несъществуващи, присъщо на установителния иск по чл.604 ГПК във връзка с чл.17, ал.2 ЗПП. Като е взел предвид, че в исковата молба не се твърди самите решения на 37-мия конгрес да не съществуват и че се поддържат твърдения за вземането им в нарушение на закона и устава, Софийски апелативен съд е приел, че неотстраненото от ищеца противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба съставлява основание по чл.129, ал.4 вр. с ал.3 ГПК за връщане на молбата и за прекратяване на производството по иска срещу ПП „БЗНС”.
Потвърждаването на първоинстанционното определение в частта за прекратяване на делото срещу втория ответник Николай Н. Н. е мотивирано от въззивната инстанция с отсъствието на пасивна процесуална легитимация за този ответник да отговаря по искове, по които надлежен ответник може да бъде само политическа партия.
Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното :
Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване се допуска, когато с въззивния акт е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на предвидените в т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е задължение на касатора, като в производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и прецизира въпроса, но няма правомощия да го извежда и формулира служебно от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал допускането на касационно обжалване с необходимостта Върховният касационен съд да реши съществения за правото и за гражданското общество въпрос кога е налице правен интерес от завеждане на иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ във вр. с § 2 ЗПП и кога е налице правен интерес от иска по чл.537, ал.2 ГПК във вр. с чл.604 ГПК. Поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото. Потвърждаването на първоинстанционното определение в частта за прекратяване на производството по иска срещу ответника ПП „БЗНС” е обусловено от извода на въззивния съд, че като ищец в процеса жалбоподателят не е отстранил нередовността на исковата молба, изразяваща се в несъответствие между обстоятелствена част и петитум, което съставлява основание за прилагане на неблагоприятните последици на чл.129, ал.4 във вр. с ал.3 ГПК. Частният жалбоподател не е поставил правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, относими към извода на съда за наличие на основанието по чл.129, ал.4 във вр. с ал.3 ГПК, което е достатъчно за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване. Действително, въззивният съд е изложил съображения относно правния интерес от воденето на иск за установяване на вписване на несъществуващи обстоятелства в регистъра на политическите партии, но тези съображения не касаят редовността на исковата молба, а изразяват принципното виждане на съда, че при твърдения в исковата молба за вземане на вписаните решения в нарушение на закона и на устава ищецът няма правен интерес да установява по исков ред несъществуването на произтичащи от решенията промени. По тази причина хипотетично поставеният въпрос кога е налице правен интерес от воденето на искове по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ във вр. с § 2 ЗПП и по чл.604 ГПК не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол.
Дори да се приеме, че въпросът за правния интерес е от значение за изхода на делото по иска срещу ПП „БЗНС”, не са доказани поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател е обосновал основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдение за противоречие на въззивното определение със задължителната практика на ВКС в решение № 61 по т. д. № 325/2011 г. на ВКС, І т. о., и в решение № 105/12.06.2013 г. по т. д. № 5/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. Решенията са постановени по реда на чл.290 ГПК, като с първото от тях е даден отговор на въпросите подлежи ли на потвърждаване вече вписано решение за изключване на съдружник в търговско дружество, какви са последиците от такова решение за вписването му в регистъра и за съдружника, приложима ли е хипотезата на чл.75, ал.2 ТЗ по отношение на потвърждаващото решение, ако то приключва производството по чл.74, ал.1 ТЗ; с второто решение е отговорено на въпроса за допустимостта на иск по чл.431, ал.2 ГПК за установяване вписването в търговския регистър на несъществуващо обстоятелство – увеличение на уставния капитал на търговско дружество чрез апорт, при наличие на влязло в сила решение по чл.108 ЗС, с което въпросът за принадлежността на правото на собственост върху апортирания имот е решен окончателно между страните. Формираната с решенията задължителна практика е абсолютно неотносима към въпроса за правния интерес от воденето на иск за установяване на вписване на несъществуващи обстоятелства в регистъра на политическите партии, поради което обжалваното определение не би могло да бъде в противоречие с нея. Задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСТК на ВКС не обхваща въпроса за правния интерес от воденето на искове по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ във вр. с § 2 ЗПП и по чл.604 ГПК в хипотезата на вписване на решения на орган на политическа партия в регистъра на политическите партии, което също изключва основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е бланкетно и касационната инстанция не дължи произнасяне по него.
За изчерпателност на мотивите следва да се отбележи, че в съобразителната част на обжалваното определение въззивният съд не е обсъждал дали искът по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ е приложим по отношение на политическите партии или правото на членовете на партията да оспорват решенията на върховния й орган е обхванато от защитата по чл.18 ЗПП. Поради това повдигнатият в изложението въпрос в този смисъла не може да бъде обсъждан за пръв път в касационното производство по повод обжалване на определението за връщане на исковата молба на основанието по чл.129, ал.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са обосновани основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по иска срещу ответника Николай Н. Н.. Предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС този пропуск съставлява пречка за допускане на определението до касационен контрол в посочената част.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно определение по т. д. № 2362/2014 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2275 от 12.09.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 2362/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :