4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 278
С., 06.04. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Ю.
Д. С.
като разгледа докладваното от съдията К. Ю.
гр. д. № 4622/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. И. чрез пълномощник адв. Г. Д. против въззивно решение № 5024 от 16.06.2016г. по в.гр.дело № 1286/2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 04.09.2015г. (изписано като 2014г) по гр. дело № 21247/2014г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от И. М. И. против Министерство на вътрешните работи иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 14 663 лева, представляваща част от стойността на извършените подобрения в недвижими имот, ведомствено жилище в [населено място],[жк], блок 601, вход 2, етаж 2, апартамент № 2.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правния въпрос – допустим ли е иск по чл. 59 ЗЗД, когато се претендират вземания за подобрения, извършени от наемател, преди предаването на държането върху недвижимия имот и сключване на договор за наем, както и когато за ищецът е възникнало материалноправно основание за предявяване на иска на различно основание от чл. 59 ЗЗД. Поддържа се, че поставения правен въпрос с обжалваното решение е разрешен в противоречие с представена съдебна практика относно субсидиарния характер на чл. 59 ЗЗД (гр. дело № 5112/2015г., четвърто г. о., ВКС) и относно приложимата правна норма при извършени подобрения от държател в чужд имот и началния момент на погасителната давност (гр. дело № 4713/2008г., първо г. о., ВКС) и двете поставени по реда на чл. 290 ГПК – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, въпреки че жалбоподателят се позовава на т. 3-та на чл. 280 ГПК.
Ответникът Министерство на вътрешните работи не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 59 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос относно субсидиарността на иска по чл. 59 ЗЗД, при наличие на друга правна възможност за защита на субективното право е включен в предмета на делото, но не обуславя основание за допускане на касационно обжалване.
От представената с изложението съдебна практика е видно, че правилото на чл. 59, ал. 2 ЗЗД намира приложение само в случаите, когато ищецът не разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се, т. е. материалното право на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква само при липса на друга възможност за защита, в което се изразява субсидиарния характер на този иска, като задължение на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум – решение по гр. дело № 5112/2015г., четвърто г. о., ВКС.
С решението по гр. дело № 4713/2008г. на първо г. о. на ВКС се приема, че когато са извършени подобрения в чужд недвижим имот без знанието и съгласието на собственика и без намерението на извършителя да придобие имот, като го владее за себе си, цитираната от съда съдебна практика сочи, че в тези случаи се касае или до водене на чужда работа без пълномощно (чл.60-62 ЗЗД), или до неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, като вземането и в двата случая става изискуемо от момента на извършване на подобренията.
С обжалваното решение съдът е възприел правната квалификация на чл. 59 ЗЗД, доколкото от изложението в исковата молба ищецът не твърди да е гестор на процесния имот – да е действал съзнавайки, че е вършил чужда работа в чужд интерес. От твърденията в исковата молба и от доказателствата по делото е било установено, че със заповед от 15.12.2003г ищецът е бил настанен в процесния недвижим имот; пред 2004 год. същият е извършил процесните подобрения, а с договор от 25.01.2007г. е бил настанен като наемател във ведомственото жилище, собственост на ответника. След дългогодишни опити да закупи апартамента на 19.02.2014г. ищецът го предал доброволно на ответника. При тези обстоятелства от правна страна е прието, че имуществените отношения между страните следва да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване – извършено е разместване на блага без основание. Искът е отхвърлен не поради неосъществен фактически състав на неоснователно обогатяване за чужда сметка, който е приет за доказан, а след като съдът е разгледал възражението на ответника за погасяване на вземането по давност.
По това възражение съдът е приел, че подобренията са извършени от ищеца през 2004г., когато е бил държател на чужд имот; за фактическите състави на неоснователно обогатяване е приложима общата петгодишна погасителна давност по чл. 114, ал. 1 ЗЗД, която в случая е започнала да тече от 2005г.; вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е станало изискуемо от извършване на престацията – в случая извършване на подобренията, (в този смисъл ППлВС № 1/1979г.), което отнесено към момента на предявяването на исковата молба 2014г. е дало основание на съда да приеме, че правото на иск на ищеца за процесните подобрения е погасено по давност с последица отхвърляне на исковата молба. Това са решаващите правни изводи за изхода на делото, които няма да бъдат променени, дори и ако съдът бе приложил правилата на водене на чужда работа без натоварване – гестия, какво в изложението за допускане на касационно обжалване, право на иск се поддържа да има касационния ищец. Това е така, тъй като погасителната давността й при гестията, й при неоснователното обогатяване, й при договорната отговорност е пет годишна и започва да тече в случая от извършване на подобренията. В тази смисъл е представеното от жалбоподателя решение по гр. дело № 4713/2008г. на първо г. о. на ВКС. В случая отношенията между страните са били договорни и правилата на гестията не са били приложими.
Предвид изложеното поставения правен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика, което изключва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позоваването на т. 3-та на чл. 280 ГПК при представена задължителна съдебна практика, изключва приложението на посочената хипотеза, която е заявена формално и не е мотивирана.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5024 от 16.06.2016г. по в.гр.дело № 1286/2016г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ