О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
София, 07.06.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1019/2016г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Иванова Т. от [населено място], област Р. срещу определение № 197 от 11.04.2016 г. по ч. т. д. № 574/2016 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице частна касационна жалба срещу определение № 341 от 21.10.2015 г. по в. ч. гр. д. № 419/2015г. на Великотърновски апелативен съд, потвърждаващо определение № 940 от 08.07.2015 г. на Русенски окръжен съд за отказ от освобождаване от държавна такса.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на определението като незаконосъобразно с твърдението, че отказът от произнасяне препятства правото й на защита и е резултат от формално и неморално прилагане на закона.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от Т. Иванова Т. частна касационна жалба срещу определение № 341 от 21.10.2015 г. по в. ч. гр. д. № 419/2015г. на Великотърновски апелативен съд, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че същата е процесуално недопустима, доколкото има за предмет въззивно определение, попадащо в обхвата на чл. 274, ал. 4 ГПК. Този извод е направен с оглед обстоятелството, че отказът за освобождаване от държавна такса е за производството по чл. 435 ГПК по обжалване действията на ЧСИ и тъй като решението, с което приключва това производство, не подлежи на касационнен контрол, то такъв е недопустим и за постановените в същото производство определения. Отделно от това, съдебният състав е взел предвид и указанията по т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2005г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебния изпълнител е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е съобразена с императивното изискване на 274, ал. 4 във връзка с чл. 435 ГПК. В случая атакуваното въззивно определение, с което съдът се е произнесъл по законосъобразността на отказа от освобождаване на страната от внасяне на държавна такса, е приравнено по правни последици на актовете, имащи преграждащ производството по делото характер. Доколкото обаче, посоченото определение е постановено в рамките на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, решението по което не подлежи на инстанционен контрол по силата на изричната норма на чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, това определение също следва да се счита изключено от касационен контрол. Ето защо, изводът на предходния съдебен състав за недопустимост на сезиращата го частна касационна жалба е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Що се отнася до пространно изложените в частната жалба житейски и морални съображения, същите са неотносими към предмета на произнасяне и не подлежат на обсъждане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 197 от 11.04.2016 г. по ч. т. д. № 574/2016 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: