4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
[населено място], 08,04,2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 737 по описа за две хиляди и четиринадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК .
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 3610 / 20.12.2013 год. по ч.гр.д.№ 3513 / 2013 год. на Пловдивски окръжен съд , ГО, 9 състав, с което е отменено определение № 12 568 / 03.10.2013 год. по гр.д.№ 3316 / 2013 год. на Пловдивски районен съд , 21 гр. състав , като е оставена без уважение молба вх.№ 39831 / 22.08.2013 год. на настоящия жалбоподател, за изменение постановеното първоинстанционно решение, в частта по присъдени в тежест на същия разноски – адвокатско възнаграждение заплатено от противната страна, чрез намаляването му като прекомерно, на основание чл. 78 ал.5 ГПК, предвид фактическата и правна сложност на спора.Жалбоподателят счита, че процесуалният закон не съдържа вмененото от въззивния състав задължение за упражняване правото на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение , на основание чл.78 ал.5 ГПК , до приключване на устните състезания по делото, доколкото въззивният съд е оставил молбата без уважение, предвид несвоевременност на искането на това основание . Липсата на краен срок за възражението в самата разпоредба жалбоподателят намира ,че не може да се подмени с въвеждането на такъв срок чрез тълкуването на чл. 78 ал.5 ГПК , а единствено по пътя на законодателна промяна . В тази насока е и поставеният в изложението по чл. 280 ал.1 ГПК въпрос : Допустимо ли е чрез тълкуване на чл.78 ал.5 ГПК въвеждането на краен срок за предявяване възражение за прекомерност – до приключване на устните състезания в съответната инстанция , когато противната страна / в чиято полза се присъждат оспорените разноски / не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК към същия този момент ? Въпросът е зададен в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Ответните страни – Г. И. и [фирма] – оспорват частната жалба , подкрепяйки правилността на въззивното определение, като постановено в унисон със задължителна съдебна практика на ВКС – т.11 ТР № 6 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС – след като по тълкувателен път се лимитира със срок до приключване устните състезания в съответната инстанция предявяването на самата претенцията за възмездяване на разноски.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Няма спор, че до приключване на устните състезания настоящият жалбоподател не е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение , на основание чл. 78 ал.5 ГПК . Липсва представен от противната страна списък на разноски по чл. 80 ГПК, но договор за правна помощ, съдържащ и удостоверяване разплащането на адвокатско възнаграждение , в присъдения с първоинстанционното размер, е приложен още с отговора на исковата молба . Въззивният съд е отменил първоинстанционното определение , за намаляване присъденото, на основание чл.78 ал.3 ГПК , в полза на ответниците адвокатско възнаграждение, поради несвоевременност на възражението основано на чл.78 ал.5 ГПК – едва в молбата по чл. 248 ГПК .
Касационното обжалване не следва да се допусне, предвид следното :
Въпросът е зададен в хипотеза на непредставен от страната, претендирала разноски,чието намаляване поради прекомерност е предмет на молбата по чл.248 ГПК, списък за разноски, въпреки налично доказателство за договорено и разплатено адвокатско възнаграждение. Еднозначна и безпротиворечива, намерила и задължително разрешение в т.9 ТР № 6 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС , е съдебната практика, че непредставянето на списък на разноски е пречка за самата претендирала ги страна да иска изменение на постановеното по искането й за възмездяване на разноски определение, не и изобщо процесуална пречка за произнасяне по искане за разноски, установими в преписката по делото .Равнозначно не следва да се счита препятствана да установи основанието и размера на същите ,до приключване на устните състезания, противната страна, с цел противопоставяне възражение за недължимост или прекомерност. Лимитиране със срок възможността за оспорване по чл. 78 ал.5 ГПК е също възприето безпротиворечиво в съдебната практика .В съответствие със същата , намерила израз и в задължителното за въззивната инстанция , като постановено по реда на чл. 274 ал.3 ГПК определение – № 372 / 16.05.2012 год. по ч.гр.д.№ 223 / 2012 год. на ВКС, ІV г.о. , е позоваването на несвоевременност на възражението на [фирма] , основано на чл. 78 ал.5 ГПК . Правото на възражение е в корелативна връзка с правото на насрещната страна да претендира разноски, ограничено в упражняването му до приключване на последното заседание в съответната инстанция / чл. 80 ГПК / – т.11 на ТР № 6 / 2013 год. по т.д.№ 6 / 2012 год. ОСГТК на ВКС . Само ако в съответствие с чл. 80 пр. второ ГПК страната , в чиято полза са присъдени разноски , упражни правото си да поиска изменение на решението в тази му част и доколкото изменението би касаело произнасянето на съда по възмездяване разноските за процесуално представителство от адвокат , страната в чиято тежест са присъдени същите би имала възможност за възражение за прекомерност , явяващо се последващо спрямо устните състезания в съответната инстанция . Процесуалният закон по начало ограничава процесуалните действия на страните до приключване устните състезания , освен в случаите на изрично визирани по-кратки срокове, в съответствие с концентрационното начало в процеса, както и изрично урежда изключенията от това правило – чл.247, чл.249, чл.250 ГПК. Именно тази изрична уредба в процесуалния закон,съгласувана с принципите за публичност и непосредственост / чл.11 ГПК / и разглеждане делата в разумен срок / чл.13 ГПК / , в съчетание с принципа на състезателното начало – за осигуряване възможността на страните да се запознават и вземат становище по исканията на насрещната страна , без това да минира бързината на производството, изключват възможността страната по свое усмотрение, неограничено със срок , по всяко време след приключване на устните състезания да упражни процесуални права, каквото е и правото на възражение по чл. 78 ал.5 ГПК. Срокът по чл. 248 ал.1 ГПК е уреден за изменение на решението в частта за разноските , предпоставящо своевременно и надлежно упражнено от страната право по чл.78 ГПК / вкл. на ответната и за намаляване поради прекомерност /, несъобразено от съда изцяло или частично , поради грешка или опущение.
С оглед гореизложеното, макар покриващ общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК , поставеният процесуалноправен въпрос не предпоставя допускане на касационното обжалване, тъй като формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , при липса на противоречива съдебна практика относно момента до който страната може да упражни възражение по чл. 78 ал.5 ГПК, напротив извеждането му от дадените в т.11 вр. с т.9 / предвид конкретната заявена от жалбоподателя хипотеза / на ТР № 6 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС разрешения, изключва обоснованост на този допълнителен селективен критерий .
Предвид горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3610 / 20.12.2013 год. по ч.гр.д.№ 3513 / 2013 год. на Пловдивски окръжен съд , ГО, 9 състав.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: