О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
София, 08.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 4535 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] против определение на Варненския окръжен съд № 3739 /18.09.2013 год., по ч.т.д.№ 1546/2013 год., с което е потвърдено определението на Варненския районен съд № 10636 от 04.07.2013 год., по гр.д.№ 19039/2011 год. за обезсилване на издадената в полза на [фирма], заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, в частта и срещу длъжника Т. А. Т., на осн. чл. 415, ал.2 ГПК – поради непредставяне от заявителя в срока по чл. 415, ал.1 ГПК на доказателства за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането му срещу същия този длъжник.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като не са взети предвид всички доказателства и е нарушен принципа на служебното начало Становището си е аргументирал с посочената от В. липса на задължение да указва на страните кой от длъжниците подава възражение по чл.414 ГПК, както и с неотчитане на обстоятелството, че възражението на един и същи длъжник, вместо на различните длъжници е получено два пъти от заявителя.
В молба, съдържаща „основанията за допустимост на касационното производство”, депозирана към частната касационна жалба след дадени от В. указания частният касатор отново развива оплакванията си за процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като възразява и срещу начина на връчване съобщения до страните, по съображения, че изписването в същите на лицата, чрез които то е недопустимо, води до заблуда на заинтересованата страна, когато последните са и длъжници в заповедното производство.
Поради изложеното определя „разрешаването на настоящия спор” и „изходът от настоящето производство от значение за точното и правилно прилагане на процесуалната норма на чл.7, ал.2 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба Т. А. Т. в срока по чл.276, ал.1 ГПК възразява срещу искането за допускане на касационно обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща и алтернативно срещу основателността на оплакванията за неправилност.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд от категорията, посочени в чл.274, ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК основна предпоставка за допускане на касационен контрол е наличието на формулиран от касатора правен въпрос, който да е релевантен за изхода на делото, като по отношение на същия следва да е налице и някое от селективните основания по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – притежаващо правната характеристика на допълнителна процесуална предпоставка.
В случая, въпреки изрично дадените на частния касатор с разпореждане № 10563/ 04.10.2013 год. ч.т.д.№ 1546/2013 год. на В. конкретни и подробни указания за обосноваване на основанията за допускане на касационното обжалване по см. на чл.280, ал.1 ГПК, последният с молбата си вх. на В. № 31326 от 22.10.2013 год. отново не е формулирал нито конкретен правен въпрос, който да има обуславящо значение за поставения краен правен резултат по делото, нито конкретен критерий за селекция, съобразно задължителните за съдилищата постановки в ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Следователно при липсата на създадена с процесуалния закон възможност предпоставките за касационно обжалване да се отъждествяват с касационните основания, оплакванията на частния касатор за процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт на въззивния съд, дори и да са евентуално основателни са ирелевантни за приложението на чл.280, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК и не могат да обосноват достъп до касационен контрол, уреден по действащия ГПК като факултативен, а не задължителен.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че дори и да се приеме, че от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като такъв правен въпрос може да се изведе този, свързан с приложението на чл.7, ал.2 ГПК, то недоказано по отношение на същия е поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че визираната процесуална норма е ясна и не се нуждае от корективно тълкуване, то сочения селективен критерии е аргументиран единствено с възпроизвеждане на законовия му текст и то частично, което е в пълно несъответствие с разясненията в т.4 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК относно вложеното в него съдържание .
Само за прецизност на настоящето изложение следва да се допълни, че по въпроса за срока, в който заявителят трябва да предяви иск за установяване съществуването на вземането си срещу конкретния длъжник, както и за вмененото му от процесуалния закон задължение да докаже това обстоятелство е налице задължителна практика на касационната инстанция, изразена в множество определения, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК – № 123/27.01.2010 год., по ч.т.д.№ 736/2009 год. на І т.о.; № 124/27.01.2010 год., по ч.т.д.№ 20/2010 год. на І т.о., № 115/11.02.2010 год., по ч.т.д.№ 91/2010 год. на ІІ т.о. и др., която няма обществена и правна необходимост да бъде променена и която е изцяло съобразена от въззивния съд.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненския окръжен съд определение № 3739 /18.09.2013 год., по ч. т. д. № 1546/2013 год.,по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: