Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
1947_14_opr_288_124(1)gpc_1.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
София, 08.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1947 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на Б. Д. К. срещу въззивно решение от 04.12.2013 г. по гр.д. № 549 /2013 г. на Шуменския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 14.05.2013 г. по гр.д. № 119 /2012 г. на Районен съд Нови Пазар, с което
1) е признато за установено по отношение на Б. К., че М. М. М., И. Т. М., В. П. М., М. С. М. С. С. М. са собственици на две ниви от 42.705 дка и 64.263 дка в землището на [населено място], индивидуализирани в решенията, придобити от тях по наследство от М. С. М..
2) по заявените обратни искове Б. К. е осъден да заплати на П. Г. Г. и И. М. Г. сумата 14 200 лева и сумата 608.12 лева, представляващи платена цена и направени разноски по договора, сключен с нот акт № 9, том ХІV, рег. 8570 по нот. д. № 2026 /2011 г. (за продажба от Б. К. на П. Г. Г. и И. М. Г. на процесните недвижимите имоти).
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно в обжалваната част и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна В. П. М. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване
Насрещните страни П. Г. Г. и И. М. Г. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбите са допустими, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна, следното:
Доколкото ищците твърдят, че са собственици на процесните два имота, те имат правен интерес от предявения срещу Б. К. установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ГПК за защита на правото си на собственост, което обуславя и неговата допустимост, т.к. ответникът Б. К. се е снабдил с титул за собственост – нотариален акт и за двата имота.
Ищците са доказали, че собствеността върху процесните имоти им е възстановена по реда на ЗСПЗЗ като наследници по закон на М. С. М., починал през 1962 г.; не е доказано да са прехвърлили правото си на собственост, т.к. с влязло в сила решение е прогласена нищожността на прехвърлителната сделка, извършена с нот. акт № 167 /2008 г. поради липса на съгласие на посочените като продавачи трима ищци М. М., И. М. и В. М., т.к. е прогласена нищожността на упълномощителната сделка по отношение на действалия като техен пълномощник Т., а частта на ищците М. М. и С. М. не е прехвърляна. Поради това (нищожността) Красен Т. не е придобил процесните имоти. Жалбоподателят Б. К. е сключил договор за придобиването на процесните имоти от несобственика Т., поради което също не е придобил собствеността. Б. К. е сключил договор за продажбата на процесните недвижими имоти с нот. акт № 9 /2011 г. с П. Г. и И. Г. за сумата 14 200 лева, която му е платена, при което купувачите са платили и 608.12 лева разноски по прехвърлянето. Купувачите са осъдени с влязло в сила решение да предадат владението на имота на трето лице, за което е установено, че е собственик на имотите. Субективната добросъвестност се предполага и по делото не са събрани доказателства в обратния смисъл, поради което съдът приема, че към сключване на договора с Б. К. Г. не са знаели, че трети лица имат права върху имотите. Обстоятелството дали продавачът Б. К. е знаел или не е знаел, че продава чужда вещ, е ирелевантно за спора. Поради изложеното обратните искове са основателни и доказани по размер.
Жалбоподателят Б. К. извежда следните материалноправни въпроси, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото :
1) налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост от съсобственик, който не е участвал в прехвърлителна сделка, при положение, че предмет на делото е именно развалянето на тази сделка.
2) при предявен иск за разваляне на договор за продажба на недвижим имот и предявен в същото производство обратен иск, добросъвестността на предявилия обратния иск предполага ли се или следва да бъде доказана от него.
Жалбоподателят не е изложил обосновка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за значението на правните въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото съгласно приетото с т.4 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, поради което следва да се приеме, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Към това може да се добави, че въпросите не са обуславящи, т.к. се основават на хипотези, каквито не са разглеждани по делото :
Първият въпрос не е обуславящ, т.к. видно от изложението, въззивният съд не е приел, че правният интерес от предявяване на първоначалните установителни искове се определя от обратния иск на ответниците по осъдителните искове с правно основание чл.108 ЗС срещу привлеченото от тях по иска срещу тях трето лице – помагач за връщане на заплатената продажна цена и заплащане на разноските. Ищците по първоначалните установителни и осъдителни искове не са предявили искове с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне на прехвърлителните сделки, извършени от тяхно име, а са предявили искове за обявяване за нищожни на упълномощителни сделки поради липса на волеизявления с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД, за обявяване на нищожност на договор за покупко-продажба на два недвижими имота, съставен във формата на нотариален акт поради липса на съгласие (на волеизявление) на продавачите по него с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД, установителни искове за собственост и искове с правно основание чл.108 ЗС (срещу последните приобретатели). Съдът е разрешил въпроса за допустимостта на установителните искове за собственост (за правния интерес) в съответствие с приетото с ТР № 8 /2012 г. на ОСГК на ВКС, като е приел, че правният интерес от предявяване на установителния иск се определя от твърденията на ищците – че са собственици на посочено основание, а ответниците им оспорват правата.
Вторият въпрос не е обуславящ, т.к. видно от изложението по делото, не са предявени и разгледани отделни и различни иск за разваляне на договор за продажба на недвижим имот (с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД) и обратен иск (с правно основание чл.189 ЗЗД), както в хипотезата, на която се основава въпросът.
Изводът е, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. В. П. М. претендира разноски и с представения договор за процесуално представителство е доказала, че е заплатила 60 лева разноски за процесуално представителство. Искането и е основателно за тази сума. Останалите насрещни страни не претендират разноски и не са доказали, че са направили такива, поради което разноски не следва да им се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 04.12.2013 г. по гр.д. № 549 /2013 г. на Шуменския окръжен съд, г.о..
Осъжда Б. Д. К. да заплати на В. П. М. сумата 60 (шестдесет) лева разноски за това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.