ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№278
София, 12.03. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 9 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 16/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. М. против въззивното решение на Софийски градски съд от 02.06.2008 год. по гр. д. № 1651/2003 год., с което е оставено в сила решение от 28.11.2001 год. по гр. д. № 11836/2000 год. на Софийския районен съд, с което е унищожен на основание чл. 31 ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 11.07.2000 год. с нотариален акт № 192/2000 год. на нотариус с район на действие Софийския районен съд между ищеца Т. А. К. , като продавач и ответника Т, като купувач и са отхвърлени исковете за нищожност на същия договор, поради липса на съгласие и за унищожаването му, като сключен с измама.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на чл. 281, т. 3 ГПК с твърдение за неправилно приложение на чл. 31 ЗЗД включващо разсъждението, че продавачът, след като е бил дееспособен при подписване на пълномощното не може в същият момент да не е разбирал свойството и значението на извършеното. Поддържа, че исковата молба била недопустима, като подадена от недееспособно лице, според заключението на изслушаните експерти. Сочи съдебна практика.
Ответницата С. Т. А. процесуален правоприемник на починалия ищец в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за липса на основание за допускане на касационно обжалване, поради липса на мотивирано изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск за унищожаване на договор за покупко-продажба, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението за допускане на касационно обжалване не извежда съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е отнесен към конкретна хипотеза от приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението е цитирана разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК, представляваща касационно основание за неправилност на решението по съществото на спора. Ако се касае за допусната грешка при изписване на разпоредбата, то в случая не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпрос разрешен с обжалваното решение от значение за точното прилагане на закона и развитие на правота. Това е така, тъй като по приложението на чл. 31 ЗЗД, постановяващ унищожаване на договор, като сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията, има трайно установена и безпротиворечива съдебна практика, относно фактическия състав на основанието, самата разпоредба не се нуждае от тълкуване, не е налице и непълнота, за да се налага отстраняване на неяснота или непълнота на правната норма или изоставяне от съдилищата на едно тълкуване, за да се възприеме друго.
С оглед на данните по делото и твърденията в изложението, като съществен може да се изведе въпроса – унищожима ли е сделка сключена от дееспособно лице, защото при сключването и не е могло да разбира или да ръководи действията. Тази възможност е визирана в разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Случаите, при които е налице невъзможност да се разбират или ръководят собствените правни действия се свързват със състояние, което обосновава поставянето на лицето под запрещение, т. е. когато лицето е засегнато от душевна болест или слабоумие. Обжалваното решение не е постановено в отклонение на изложеното, доколкото по делото е било установено, че при изготвяне на пълномощното (10.07.2000 год.), с което продавачът е бил представляван при сключването на договора (11.07.2000 год.), същият е страдал от генерализирана и мозъчна атеросклероза, лакунарна към глобална деменция. Медицинските основания за недееспособността на лицето са били установени чрез съдебно-психиатрични експертизи изготвени преживе на продавача (единична) и послесмъртна (тройна). Представената съдебна практика – решение 858-77г. и решение 2455-59г. визира възможността да се поиска унищожаемост на такива сделки по реда на чл. 31 ЗЗД.
Поставения в изложението въпрос относно липсата на процесуална дееспособност на продавача да предяви иска по чл. 31 ЗЗД, касае възможността на лице да предяви такъв иск, преди да бъде постановено под запрещение. Правният способ за предявяване на недействителността при унищожаемите сделки, включително и при недееспособност, е предявяването на конститутивен иск – право дадено от закона на страната, чиято воля е опорочена – чл. 32, ал. 2 ЗЗД.нищожаването на такава сделка (при недееспособност) по начало не може да се иска след смъртта на лицето извършило сделката. Изключенията са предвидени в чл. 31, ал. 2 ЗЗД – сделките могат да бъдат унищожени след смъртта на лицето, само ако преди смъртта му е било предявено искане за поставянето му под запрещение, или ако доказателствата за недееспособността произтичат от самия акт на волеизявлението. В случая продавачът е бил поставен под запрещение след предявяването на иска, решение което има действие за в бъдеще. Преди да бъде поставено под запрещение, на лицето, чиято воля е опорочена, принадлежи правото да иска унищожаването на сделката, т. е. същото разполага с процесуална дееспособност да извършва лично валидни процесуални действия, поради което изводите на съда в тази посока не са в противоречие с посочената съдебна практика – решение 2570-68г.
При тези съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.06.2008 год. по гр. д. № 1651/2003 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ