О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
София, 31.03. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита С. Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1728/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от Л. В. П. ч. пълномощник адв. П. В. , срещу въззивното решение № 1109 от 24.07.2009 г. по в. гр. д. № 229/09 г. на Варненския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: следва ли да се приеме за универсално завещание, когато в него се изрежда по принцип движимо и недвижимо имущество и пари; ограничените вещни права и правото на ползуване върху земеделски земи, предоставено по силата на актове на Министерския съвет за самозадоволяване, включват ли се в завещаното недвижимо имущество; при прехвърляне на застроен недвижим имот следва ли да се приеме, че с включване в нотариалния акт на израза “ведно с всички подобрения” се прехвърля и собствеността върху постройките ?
Ответниците Г. Д. Д. и З. Й. Й. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 3* от 02.12.2008 г. по гр. д. № 10613/07 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иск за ревандикация на ? ид. ч. от поземлен имот № 3* с площ 600 кв. м., ведно с построената в имота вилна сграда на два етажа, с прилежащо избено помещение, и за отмяна /неправилно е записано “обезсилване”/ на н. а. № 49/2004 г. до размер на ? ид. ч.
Въззивният съд приел, че едноличен собственик на имота, предоставен за ползуване и придобит на основание пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, с права, произтичащи от прекратяване на съпружеска имуществена общност със смъртта на Д. Ж. Х. на 28.12.1985 г., и универсално наследствено правоприемство по саморъчно завещание от 05.05.1977 г., е била съпругата Л, починала на 19.09.2006 г. С н. а. № 49 от 18.11.2004 г. собственицата прехвърлила имота на ответника Д, по време на брака му с ответницата Й, при наличието на сключен на 10.05.1994 г. предварителен договор за покупко-продажба. Съдът приел, че имотът е прехвърлен изцяло, предвид обстоятелството, че вилната сграда не е изключена като предмет на сделката с изрично волеизявление на собственика, вписано в нотариалния акт, както и с оглед клаузите на предварителния договор. Затова ищцата, сега касатор, не се легитимира за собственица като наследница по закон на М. Д. П. – единствена дъщеря на Д. и Л. Х. , починала преди тях на 06.12.1975 г.
Въпросът за определяне на едно завещателно разпореждане като универсално или като частно и въпросът дали ограничените вещни права и правото на ползуване, предоставено по силата на актове на Министерския съвет, се включват в понятието “недвижимо имущество”, са решени еднозначно както от закона – чл. 16 ЗН, така и от теорията и съдебната практика. Завещателното разпореждане на Д. Ж. Х. , починал в 1985 г., е универсално по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН, защото се отнася до цялото имущество на завещателя. Изводът следва от употребения в него израз “завещавам … цялото си движимо и недвижимо имущество и всичките си пари, където и да се намират те”. Ето защо ч. завещанието наследодателят се е разпоредил с цялото си имущество, което притежава в деня на смъртта си. Ограничените вещни права по силата на закона са част от имуществото на завещателя. Правото на ползуване, предоставено по силата на акт на Министерския съвет – в разглеждания случай ПМС № 11/1982 г., е наследимо и също включено в имуществото на наследодателя. Това право се прекратява с влизането в сила на ЗСПЗЗ, поради което законът с пар. 4а и сл. от ПЗР е дал правна възможност на ползувателите, при наличието на определени предпоставки, да придобият собствеността върху предоставените им за ползуване земи. Затова въззивният съд правилно е приел, че правото на ползуване е част от предмета на универсалното завещателно разпореждане, което легитимира съпругата на завещателя и изключва ищцата като собственица на имота, предмет на спора за собственост.
Следващият въпрос е за тълкуването на договора за покупко-продажба от 2004 г., с който ползуващата се от завещанието Л. Н. Х. продала имота на ответника Г. Д. Твърди се, че употребеният израз “ведно с подобренията и насажденията в него” неправилно е възприет от въззивния като разпореждане и с постройката. Така поставен, въпросът насочва към приложението на чл. 92 ЗС в случай на извършена разпоредителна сделка със застроен недвижим имот. Нормата, според която собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, намира конкретен израз във всеки конкретен случай и е в пряка зависимост от волята на договарящите страни. В разглеждания случай сградата не е изключена от предмета на сделката с изрично волеизявление на собственицата, вписано в нотариалния акт. Воля за разпореждане и със сградата е изразена и в предварителния договор от 1994 г., като записаната в този смисъл клауза не е в противоречие със смисъла, който произтича и от договора от 2004 г. Доводите на касатора, свързани с обявяването на данъчната оценка на земята за такава на целия имот като съвкупност от земя и сграда, и заплащането на дължимите за прехвърлянето данъци и такси само върху стойността на земята, следва да се разгледат в контекста на цялостните взаимоотношения между страните, включително и със записаното в предварителния договор, че стойността на вилната постройка влиза в общата цена на имота, заплатена на прехвърлителката при сключването на този договор на 10.05.1994 г. – т.т. 1, 2 и 6.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице тогава, когато се касае за приложение на съответна законова разпоредба, по която липсва съдебна практика или се налага изоставяне на създадена противоречива съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване – предпоставки, които в случая, с оглед предмета на спора и приложимия закон, не са налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1109 от 24.07.2009 г. по в. гр. д. № 229/09 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: