ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 278
София, 07.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 7 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 234 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. електроникс- Д. , А. – София против решение № 207/19.11.2008 г. по гр.д. № 638/2004 г. на СГС, с което се оставя в сила решение от 6.11.2003 г. по гр.д. № 4254/2002 г. на СРС в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу Е. МБМД-М. Янов-София искове за сумите: 2 084 лири стерлинги на основание чл.327,ал.1 ТЗ във вр. с чл.79 и чл.101 ЗЗД, и 1 027.86 лири стерлинги на основание чл.86 ЗЗД.
В изпълнение на дадените указания в допълнителна молба, вместо изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, касаторът сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона, решен в противоречие с практиката на ВКС. Това бил въпросът дали подлежи на отхвърляне иск по отношение на ответник за който е установено твърдението в исковата молба, че е получил стоката от доставчика без да я плати, но с който доставчикът няма писмен договор, може ли да се приеме, че след като исковата молба съдържа твърдения за отговорност на ответника и е заявен петитум за осъждането му, иск спрямо него няма предявен, може ли да се счита, че получател, който е приел стоката, макар и без писмен договор, не дължи плащане, има ли значение липсата на представителна власт при положение, че търговецът е получил стоката.
Така поставените въпроси не са съществени по делото.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество относно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, който определя съдържанието на обжалваното въззивно решение, т.е. във всички случаи той обуславя решаващите правни изводи по същество на конкретния правен спор.
С обжалваното въззивно решение е прието следното: След като са отхвърлени исковете по отношение на МБМД Р. О. , исковете срещу Е. МБМД-М. Янов също са неоснователни, тъй като не се установява съществуването на задължението в което се твърди да е встъпил ЕТ. Не е налице и др.предпоставка за уважаване на иска-съгласие между страните Е. да встъпи в договорно задължение. Или, не е доказано наличието на валидно възникнало правоотношение по договор за търговска продажба между ищеца и МБМД Р. О. и постигане на съгласие между страните по договора или, едната от тях и Е. да встъпи в задължението за плащане на цената-чл.327,ал.1 ТЗ във вр. с чл.101 ЗЗД.
Представени са три решения на ВКС-V г.о. И трите касаят наличието на договор-за международна продажба на стоки, за търговска продажба, който е реален, и за продажба под режима на ЗЗД. Но в случая изобщо няма възникнало правоотношение по договор за търговска продажба.
Продажбата е консенсуален договор, понеже за сключването на договора е достатъчно да се постигне съгласие между страните. От момента на постигане на съгласието страните по договора са обвързани. В това се състои облигаторното действие на продажбата.
Бланкетното посочване, че произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона-чл.280,ал.1,т.3,предложение първо ГПК, е неточно и няма изложение.
В т.3 е визирано едно единствено основание. Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не са посочени и обосновани нито един от тези случаи.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 207/19.11.2008 г. по гр.д. № 638/2004 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: