О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
гр. София, 27.05.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 34 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Г” АД, гр. Б. чрез процесуалния му представител адв. М срещу решение № 61 от 28.07.2008г. по гр. д. № 19/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав в осъдителната му част. С обжалвания съдебен акт въззивният съд е отменил решение № 99 от 22.10.2007г. по гр. д. № 20061200100039/2006г. на Окръжен съд Благоевград в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1, ЗЗД връзка с чл. 288, ТЗ за сумата 66 566,05 лв. – неизплатени СМР по договор от 12.05.2005г. и за сумата 52 763,03 лв. – неустойка по чл. 92, ал. 1, ЗЗД във връзка с чл. 48 от договора, като погасени чрез прихващане с насрещното вземане на „Г” АД, гр. Б. за сумата 137 509,19 лв. – стойността на разходите за отстраняване на недостатъците на извършените СМР на подобект „П„Хелиос бей” – гр. Обзор” по сключен договор от 12.05.2005г. и вместо това ответникът „Г” АД, гр. Б. е осъден да заплати на ищеца „П” Е. , гр. В. на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1, ЗЗД връзка с чл. 288, ТЗ сумата 66 566,05 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор от 12.05.2005г. за възлагане на строително – монтажни работи на подобект „П„Хелиос бей”–”, на основание чл. 92, ал. 1, ЗЗД сумата 52 763,03 лв., представляваща неустойка по чл. 48 от договора, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 10.03.2006г. до окончателното й изплащане, както и сумата 11 150,40 лв. – деловодни разноски пред първата и въззивната инстанции. Въззивният съдебен акт е влязъл в сила в частта, с която е оставено в сила решението на Окръжен съд Благоевград в останалата обжалвана част, тъй като не е обжалвано от ищцовата страна.
Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1, ГПК в писмено изложение и в касационната жалба допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, ГПК. Касаторът поддържа становище, че въпросът следва ли да се установи изискуемост и ликвидност на вземането спрямо ищеца като основание за уважаване на възражението за прихващане е решен в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 1/2001г. по т. гр. д. № 1/2000г., ВКС, ОСГК, т. 6. Инвокира доводи, че въпросът преклудира ли се правото на иск по чл. 265, ЗЗД за възложителя при наличие на писмено договорена процедура по уведомяване, констатиране и отстраняване на недостатъците, без уговорен срок на рекламационно производство и санкции за неспазването му, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а въпросът за началния момент за възраженията за скрити недостатъци е решен в противоречие с решение № 419 от 25.04.2005г. по т. дело № 711/2004г., ВКС, ТК, ІІ о. и решение от 05.09.2007г. по ВАД № 57/2006г.
Ответникът „П” Е. , гр. В. оспорва касационната жалба и прави възражение, че не са налице твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Моли да не се допуска касационно обжалване и претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283, ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че между страните са били налице облигационни отношения, породени от сключения между тях на 12.05.2005г. договор за възлагане на строително-монтажни работи на подобект „Път в района на хотелски комплекс „Х” гр. О. с характеристиката на договор за изработка. Мотивирайки се с обстоятелството, че възложената работа е изпълнена от ищеца и приета от представител на възложителя – ответник с подписването на акт образец 19, и отчитайки факта, че издадените от ищеца фактури №№ 17495/12.05.2005г. и 18073/28.09.2005г. съответно за суми в размер 83 568,94 лв. с ДДС и 162 566,05 лв. са осчетоводени при ответника и има извършени частични плащания на 30.09.2005г. в размер 80 000 лв. и на 01.11.2005г. в размер 16 000 лв., Софийски апелативен съд е направил извод, че е останала неизплатена част от дължимото възнаграждение за изпълнени СМР по втората фактура в размер 66 566,05 лв.
По отношение на иска с правно основание чл. 92, ал. 1, ЗЗД решаващият съдебен състав е изложил съображения за наличие на фактическия състав за присъждане на претендираната неустойка: договорно задължение за плащане на възнаграждение, виновно неизпълнение на задължението – забава в изплащането на договореното възнаграждение, уговорена в чл. 48 от договора неустойка за забава в размер на 0.5% върху неизплатените суми за всеки ден забава. При тези данни въззивният съд е направил извод, че искът следва да бъде уважен за периода на забавата от 09.10.2005г. до датата на завеждане на исковата молба – 10.03.2006г. в размер 52 763,03 лв.
Софийски апелативен съд не е уважил направеното от ответника по исковата молба възражение за прихващане със сумата 128 683,50 лв. – стойност на некачествено изпълнени работи, като се е позовал на разпоредбите на чл. 264, ал. 2 и чл. 265, ЗЗД и чл. 24 връзка с чл. 13 и чл. 35 – 38 от сключения между страните договор. Изложил е съображения, че по делото не са ангажирани доказателства за провеждане на уговорената между страните процедура за уведомяване на изпълнителя и отстраняване на недостатъци на вече приетата работа, както и че не са установени и предприети от ответника /касатора/ действия по реда на чл. 265, ЗЗД за реализиране на правата му по предвидения от закона ред. Въззивната инстанция е приела, че неспазването от страна на ответника /касатора/ на разпоредбата на чл. 264, ал. 2 и чл. 265, ЗЗД и на уговорената между страните процедура по реализиране на възможностите за отстраняване на скрити дефекти преклудира правото му да претендира обезщетение за некачествено изпълнение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Въпросът следва ли да се установи изискуемост и ликвидност на вземането спрямо ищеца като основание за уважаване на възражението за прихващане или при спорно, неликвидно вземане, с което се прихваща, чрез възражението за прихващане ще се установи компенсируемостта на насрещните вземания след установяване на тяхното съществуване и ефектът на прихващането ще се прояви след влизане в сила на решението, е важен, но не е съществен за решаване на конкретния спор, тъй като не е обусловил решаващия извод на въззивния съд по отношение на възражението за прихващане. Изводът на Софийски апелативен съд за неоснователност на възражението за прихващане е изграден на неспазването от страна на ответника /касатора/ на разпоредбата на чл. 264, ал. 2 и чл. 265, ЗЗД и уговорената между страните процедура по реализиране на възможностите за отстраняване на скрити дефекти.
Неоснователен е доводът на касатора, че въпросът за началния момент за възраженията за скрити недостатъци е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 419 от 25.04.2005г. по т. дело № 711/2004г., ВКС, ТК, ІІ о. Приложеното решение визира, че доколкото твърдените недостатъци представляват „скрити недостатъци”, възраженията за неправилно изпълнение следва да бъдат направени не при приемането на поръчаната работа, а веднага след констатирането на същите от страна на клиента на възложителя.
Приложеното решение № 538 от 23.05.2006г. по т. дело № 23/2006г., ВКС, ТК, ІІ о. разграничава гаранционната и общата отговорност за недостатъци и визира, че давностният срок за погасяване на вземането за скрити недостатъци по договор за изработка съгласно чл. 265, ал. 3, ЗЗД е петгодишен и започва да тече от момента на предаването на работата. Този съдебен акт е неотносим, тъй като въззивната инстанция не се е мотивирала с изтекла погасителна давност .
Неоснователно е позоваването на решение от 05.09.2007г. по ВАД № 57/2006г. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, ГПК се отнася до хипотезата, когато същественият правен въпрос в обжалваното въззивно решение е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Разпоредбата на чл. 280, ал.1, т. 1, ГПК включва трайната, непротиворечива практика, създадена с решенията на отделните състави на ВС и ВКС, тълкувателните решения на Общите събрания и на Пленума на ВС и ВКС, постановени при действието на ЗУС /отм./ и ЗСВ, но не и практиката на арбитражните съдилища.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Въпросът преклудира ли се правото на иск по чл. 265, ЗЗД за възложителя при наличие на писмено договорена процедура за уведомяване, констатиране и отстраняване на недостатъците не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Произнасянето по този въпрос е свързано с приложението на чл. 264, ал. 2 и ал. 3 и чл. 265, ЗЗД, по които правни норми има формирана практика на ВКС, съгласно която явните недостатъци трябва да се констатират при приемането на работата, а за скритите недостатъци възложителят трябва да уведоми изпълнителя веднага след откриването им, и след като това не е направено, е преклудирана възможността на възложителя да реализира отговорността на изпълнителя за некачествено извършени СМР.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 61 от 28.07.2008г. по гр. д. № 19/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: