О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 10.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 5082 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 6022 от 15.07.2016г. по в. гр. д. № 3942/2016 г. на Софийски градски съд, III-Г състав, е потвърдено решение от 11.01.2016г. по гр. д. № 46642/2009 г. на Софийски районен съд, 64 състав, с което във втората фаза на делбата са отхвърлени възлагателните претенции на съделителите по чл.349, ал.2 ГПК и делбата е извършена чрез разпределение по чл.353, като в дял на Б. С. П. е възложен вторият етаж от процесната двуетажна жилищна сграда, в дял на В. С. Т. е възложен първият етаж, а в дял на Ф. С. Н. – старата едноетажна къща и гараж в същия двор. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Б. С. П..
Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е отхвърлил възлагателната му претенция за първия етаж от двуетажната сграда. Поради грешна преценка на свидетелските показания неправилно е прието, че към момента на смъртта на общата наследодателка В. С. той е живял само на втория етаж от сградата. В действителност той обитавал цялата сграда, което му давало основание да иска възлагане по чл.349, ал.2 ГПК на първия жилищен етаж. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважено искането му за възлагане на първия жилищен етаж.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса за предпоставките за възлагане по чл.349, ал.2 ГПК. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с т.7 на ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, в което се приемало, че право на възлагане по чл.288, ал.3 ГПК /отм./, сега чл.349, ал.2 ГПК, имал само съделителят, който е живял в сънаследствения имот при откриване на наследството и не притежава друго жилище при извършване на делбата. В решение №313 от 05.11.2012 г. по гр. д. № 11/2010 г. Севлиевският районен съд също разглеждал предпоставките за възлагане по чл.349, ал.2 ГПК и ги приложил правилно, за разлика от въззивния съд по настоящото дело. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа без обосновка с какво разглеждането на спора по настоящото дело ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците в производството Ф. С. Н. и В. С. Т. оспорват жалбата. Считат, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускането и до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е редовна, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по дело за делба, за което не съществува пречка по чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на жалбата от ВКС.
Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Произнасянето на въззивния съд по правния въпрос, свързан с предпоставките за възлагане по чл.349, ал.2 ГПК, е в пълно съответствие с приетото в т.7 на ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС. Като е стъпил на гласните доказателства, според които съделителят Б. С. П. не е живял на първия жилищен етаж към момента на смъртта на наследодателката В. С., чието наследство се дели, въззивният съд закономерно е отхвърлил възлагателната претенция на този съделител за първия жилищен етаж. Не е налице противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения материалноправен въпрос, което да обуслови допускане на касационно обжалване. Решението на Севлиевския районен съд, за което няма данни да е влязло в сила, също не може да обуслови допускане на касационно обжалване, съгласно приетото в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по поставения въпрос има задължителна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил и разглеждането на настоящото дело от касационната инстанция няма за допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят е получил в свой дял жилищен имот – втория етаж от двуетажната жилищна сграда, който е обитавал и преди съдебната делба. Липсват оплаквания или въпроси, свързани с приложения способ по чл.353 ГПК за ликвидиране на съсобствеността чрез разпределение. По тази причина делото не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6022 от 15.07.2016 г. по в. гр. д. №3942/2016 г. на Софийски градски съд, III-Г състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: