О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 12.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 19.06.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3828/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4270/16.01.2013г.,подадена от К. М. П.,чрез пълномощника му адвокат А. М.,против решение №8270/10.12.2012г. на Софийски градски съд,въззивно отделение,ІV-а състав,постановено по в.гр.д.№7250/2012г. по описа на същия съд, с което се потвърждава решение от 21.03.2012г. по гр.д.№2047/2009г. по описа на Софийски районен съд,68 състав за отхвърляне на предявения от К. М. П. срещу С. В. М. иск за делба на недвижим имот,съставляващ УПИ/парцел ХV-346 от кв.280 по плана на [населено място],/м.”Суха река- Б. шосе-център/,цялото от 635кв.м по скица,а по нот.акт 613кв.м при описани граници.
В изложението си,включено в първата част от касационната жалба-наречено”по допустимостта на касационната жалба”,касаторът заявява/цитирам/:
„Считам,че е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК-налице са Решения на съдилищата които са противоречиви,т.е. постановеното решение е в противоречие с практиката на съдилищата.
1.За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК,следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие с други решения на съдилищата в страната.В конкретния случай в основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е,че постановеното решение противоречи на други решения на съдилищата.
2.Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата-за да обоснове наличието на хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК ,следва да се посочат Решения които са по сходен казус,но са решени по различен начин.
Считам,че искането на доверителя ми да бъде допуснато до делба описаното дворно място,върху което е построена къща близнак е основателно.Безспорно е установено,че между страните по делото е налице съсобственост-по делото са представени достатъчно доказателства,които сочат на съсобственост на страните по отношение на дворното място.
СГС е възприел тезата на СРС,че делбата е недопустима,тъй като е налице етажна собственост.Считам,че този извод е неправилен,тъй като безспорно е установено,че всеки от съделителите е индивидуален собственик на самостоятелен жилищен обект-близнак в сградата обособена като отделна жилищна сграда,като без значение е етажността на близнаците.Данни за несъвместимост на делбата поради естеството и предназначението на имота липсват,поради което считам,че постановеното решение е неправилно.
В производството по допускане на делбата съдът се произнася налице ли е съсобственост върху имота,между кои лица и какви са техните дялове,поради което считам,че постановеното решение е неправилно.
В този смисъл са следните Решения:Решение постановено по гр.д.№4423/2007г. на ВКС,ІVГО,Решение по гр.д.№186/2008г. на Карловски районен съд,Решение постановено по гр.д.№713/2010г. на СОС.”,
След което, в останалата част от касационната жалба, се излагат съображения по основателността на касационната жалба.
Ответницата по касационната жалба С. В. М. от [населено място],в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,касаторът, в изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,е длъжен точно и ясно да формулира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и който е обусловил правните изводи на съда.ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от цитираното изцяло изложение на касатора,в същото липсва формулиран точно и ясно правен въпрос,разрешен от въззивния съд с постановеното решение,а в същото се излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,като в тяхна подкрепа се цитира съдебна практика,които обаче са различни от основанията по член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Това е така,защото проверката за законосъобразност на въззивното решение ще се извърши след като бъде допуснато до касационно обжалване,в производството по член 290 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №8270/10.12.2012г. на Софийски градски съд,въззивно отделение,ІV-А състав,постановено по в.гр.д.№7250/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: