О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
С., 14.11.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 984 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], приподписана от адвокат Д. К., срещу решение № 23/29.04.2011 г. на Старозагорски окръжен съд /СТОС/ по в.т.д. № 141/2011 г., с което е отменено уважително решение на Старозагорски районен съд /СТРС/ по обективно съединени искове на касатора по чл.422 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане на ищеца по отношение на [фирма] за сумите 10000 лв. – главница, 2705.78 лв. – лихва за забава и 530.54 лв. разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и е постановено друго решение, отхвърлящо така предявените искове.
Ответникът [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Касационната жалба е недопустима. Решението на СТОС не подлежи на касационно обжалване. Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ брой 100/21.12.2010 г./ само висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Висящи касационни производства са тези, по които касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане на закона в сила – 21.12.2010 г. В настоящия случай касационната жалба е постъпила след 21.12.2010 г. – на 23.06.2011 г., поради което касационното производство не следва да се довършва по досегашния ред. С нормата на чл.280 ал.2 ГПК, изменена със ЗИДГПК /ДВ брой 100/21.12.2010 г. / е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване, а именно – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10000 лв. за търговски дела. Настоящото дело е образувано по предявени обективно съединени искове на касатора по чл.422 ГПК, всеки с цена под 10000 лв. – за признаване за установено съществуването на вземане на ищеца по отношение на [фирма] за сумите сумите 10000 лв. – главница, 2705.78 лв. – лихва за забава и 530.54 лв. разноски. Касае се за търговско дело – спор между търговски дружества във връзка с извършената от тях дейност като търговци и сключено споразумение от 06.12.2006 г. във връзка с което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. С оглед цената на обективно съединените искове – под 10000 лв. всеки и ограничението на чл.280 ал.2 предл.2-ро ГПК, въззивното решение не подлежи на касационен контрол и касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството пред ВКС се прекрати.
Настоящият състав на ВКС не присъжда разноски на ответната по жалбата страна, независимо от изхода на спора поради липса на искане за това, както и доказателства да се направени разноски от ответната страна за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение № 23/29.04.2011 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 141/2011 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 984/2011 г. пред ВКС, ТК, І ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.