О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 279/14.12.2016 год.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова т. д. № 60177 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2504/ 28.03.2016 г. по гр. д. № 14 678/ 2012 г., с което Софийски градски съд, изменяйки решението от 23.07.2012 г. по гр. д. № 61 503/ 2010 г. на Софийски районен съд, е отхвърлил исковете на Д. Г. П., извършващ стопанска дейност като едноличен търговец под фирма [фирма] срещу [фирма], с правна квалификация съответно чл. 327, ал. 1 ТЗ – цена по данъчни фактури, описани в решението и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – законни лихви за забава.
Решението се обжалва от едноличния търговец с искане да бъде допуснато до касационен контрол и с оплаквания за неправилност. Касаторът претендира разноските по делото.
Ответникът [фирма], ответник и по касация, възразява, че чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК извежда недопустимостта на подадената жалба. Претендира разноските и пред касационната инстанция.
С обжалваното решение са разгледани кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ, всеки с цена под 25 000 лв., а не един общ иск с цена сборът на цената на главниците по всички данъчни фактури.
Съдебната практика приема, че при сключени договори за търговска продажба и свидетелстващи за това данъчни фактури цената на иска се определя, като се вземе пред вид, че всяка фактура индивидуализира едно продажбено правоотношение, а търсеното по него вземане, произтичащо от съответния договор за търговска продажба, представлява цена на отделния обективно съединен иск.
Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя тази практика. В случаи като процесния на претенции по договори за търговски продажби, сключени в следствие на трайни търговски отношения между страните, конкретният договор се сключва с достигане на предложението до търговеца. В чл. 292 ТЗ е предвидена презумпция за съгласие по съществените елементи на сделката в случай, че търговецът, до когото е изпратена офертата, не я отхвърли. Трайните търговски отношения се формират от множество факти. Поради това твърдението в исковата молба за трайни търговски отношения налага извод, че ищецът твърди постигнато с ответника съгласие по съществените елементи на отделния договор по всяка данъчна фактура. Твърдението за трайни търговски отношения обаче не е твърдение за факт или фактически състав, от който произтича отделното, съдебно предявено вземане. При трайни търговски отношения страните сключват отделни договори, за които при съдебен спор намира приложение оборимата презумпция на чл. 292 ТЗ. Всеки един от тези договори обаче е източник на конкретни права и задължения, а в приложението на чл. 68 ГПК следва да се приеме, че вземането по всеки договор представлява паричната оценка на предмета на делото по всеки един от предявените при условията на първоначално кумулативно обективно съединяване иск. Това е релевантният критерий, който предопределя родовата подсъдност на търговското дело (чл. 104, т. 4 ГПК) и рефлектира върху (възможната) обжалваемост на въззивното решение.
Изложеното налага извод, че подадената касационна жалба е с недопустим предмет. Съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. С по-нисък размер е всяка една от главниците по данъчните фактури, описани във въззивното решение. Поради това въззивният съд е отбелязал, че постановеното от него решение не подлежи на касационно обжалване (чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК). С отбелязването обаче касаторът не се е съобразил. Неговата жалба настоящият състав на Върховния касационен съд следва да остави без разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, които ответникът е направил и пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ по същество касационната жалба на Д. Г. П. като [фирма] срещу решение № 2504/ 28.03.2016 г. по гр. д. № 14 678/ 2012 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д. Г. П., извършващ стопанска дейност като едноличен търговец под фирма [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на „Н. Б. Ф.“ ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 4 800 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.