ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 279
София, 14.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр..дело № 4359 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Я. Н. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв.И. М. от САК срещу решение № 26 от 18.3.2016 г, по гр.дело № 43/2016 г по описа на Апелативен съд-Б., граждански състав, с което е потвърдено решение № 539/12.12.2015 г по гр.дело № 329/15 г по описа на Бургаски окръжен съд.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от И. Я. Н. срещу Д. Я. М. иск за заплащане на сумата 36 400 лв, представляваща получена без основание цена по обявен за недействителен, като сключен без представителна власт договор за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място], оформен с нотариален акт № 61 от 11.11.2008 г, том 8, рег.№ РС-Бургас.
В касационната жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.Иска се допускането му до касационен контрол и отмяната му като неправилно.
Ответникът по касационната жалба Д. Я. М. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния му представител адв. М. М. от Б..Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.Претендира разноски, сторени по делото.
Върховният касационен съд на РБ, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение е постановено по иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 36 400 лв, платена на отпаднало основание.За да постанови същото Бургаски апелативен съд е приел, че с решение № 193 от 30.7.2013 г, постановено по гр.дело № 1025/12 г, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение е отменил въззивното решение и е унищожил на основание чл.29 ал.1 вр. Чл.44 ЗЗД упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с нотариална заверка с рег.№ 8156/5.11.08 г на нотариус П. М. с рег.№ 168 в района на Пазарджишки районен съд, с което Д. Я. М. е упълномощил сестра си И. Я. Н. да го представлява пред нотариус в района на Бургаски районен съд за продажба на собствения му недвижим имот, представляващ двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв.м, с полуподземен етаж /зимник/, представляваща имот с кадастрален идентификатор 67800.501.113.1, изградена в поземлен имот с идентификатор 67800.501.113 по плана на [населено място], находящ се в [населено място]“, на [улица], заедно с отстъпеното право на строеж върху поземлен имот.С влязло в сила решение № 259 от 16.7.2014 г по гр.дело № 1076/11 г на Бургаски окръжен съд е прогласена нищожността на основание чл.42 ал.2 ЗЗД на покупко-продажбата на описания по горе недвижим имот, обективирана в нотариален акт № 61, том 8, рег.№ 8414, н.д. 1275/2008 г, като сключена от пълномощник, без наличието на представителна власт, предвид унищожената упълномощителна сделка.В нотариалния акт е било отразено изявление на продавача Д. М., направено чрез пълномощника му по сделката и купувач по нея-И. Я. Н., че цената на имота в размер на 36 400 лв е получена от него напълно и в брой.Това изявление е направено от мнимия представител, поради което няма доказателствена стойност.С такава не се ползва и отразеното в сключения между страните предварителен договор, в който е отбелязано, че служи и като разписка за получената сума, тъй като не съдържа изявление на продавача, действително е получил същата.Установено е по делото, че предварителният договор е сключен три месеца след получен от ищеца тежък исхемичен мозъчен инсулт, при който състоянието му е било изключително тежко.Освидетелстван е и му е определена 97 % трудова неработоспособност.За тежкото му здравословно състояние говори и обстоятелството, че М. не е могъл да подпише сключения договор, а е положил отпечатък от палеца на дясната си ръка.Безспорно е, че се е нуждаел от грижи и помощ за ежедневните си нужди и е бил въведен в заблуждение, че такива ще бъдат полагани, поради което е прехвърлил жилището си без да получи продажна цена.Предвид изложеното предявеният от И. Н. срещу Д. М. иск по чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД иск за връщане на платената продажна цена е отхвърлен като неоснователен.Посочено е в мотивите на въззивното решение, че не е налице хипотезата на чл.22 ал.1 т.5 ГПК, тъй като съдията- докладчик не е участвал в разглеждане на същото дело в друга инстанция.Съдията е разгледал друго дело между същите страни.Страната е посочила обстоятелства по чл.22 ал.1 т.6 ГПК, които пораждат основателно съмнение у съдията постановил първоинстанционното решение по иска с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД и решението, с което е обявена нищожността на покупко-продажбата, извършена между страните, а съгласно чл.22 ал.2 ГПК съдията не е задължен да си направи самоотвод.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1, 2 и т.3 ГПК.Формулирани са следните въпроси : Ако съдията по делото е разглеждал друго такова между същите страни, с предмет на спора, свързан с този по другото дело, може ли да се приеме предубеденост на разрешаване на спора, която да породи основателно съмнение в неговата безпристрастност.Основателно ли би било искането за отвод.Ако съдията не приеме отвода, постановеното решение не е ли опорочено.
Представено е решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика № 120 от 13.4.2011 г по гр.дело № 1333/2010 г на ВКС, Трето ГО, съгласно което в съответствие с разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК не може да участва като съдия по делото лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие, а съгласно чл. 22, ал. 2 ГПК вр. чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК в този случай, когато не приеме отвода, съдът е длъжен да обяви обстоятелствата. В случай, че съдебният състав не приеме направения отвод, но не изпълни изискването на закона в този случай да се произнесе по искането за отвод на съдебния състав не е налице порок на съдебното решение – основание за касационното му обжалване, поради допуснато съществено нарушение на посоченото съдопроизводствено правило по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като допуснатото процесуално нарушение не е относимо към правилността на постановеното от съдебния състав решение.С посоченото от касатора решение е даден отговор на поставените от него конкретни въпроси. Те обаче са разрешени не в противоречие, а в пълно съответствие с цитираната задължителна практика. Не е налице порок на обжалваното решение, тъй като дори се приеме, че е налице процесуално нарушение, то същото няма отношение към правилността на съдебния акт, доколкото съдът постановява решението си съобразно фактите по делото и закона.Следователно не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Не са налице и останалите посочени от касатора касационни основания.Наличието на задължителна съдебна практика по поставените въпроси изключва приложимостта на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а основанието по т.2 също не е налице тъй като касаторът не е представил никаква съдебна практика на съдилищата разрешаваща противоречиво поставените въпроси.
Предвид липсата на доказателства за сторени от ответника разноски, такива не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 26 от 18.3.2016 г, по гр.дело № 43/2016 г по описа на Апелативен съд-Б., граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.