О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София 15.03. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 905/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Р. Л.,[населено място], [община], област Б., срещу въззивно решение №439 от 28.10.2009г. по гр. дело № 1049/2008г. на Окръжен съд-Благоевград. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Сочи се, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, имащи значение за установяване фактическите твърдения на ищеца, поради което е постановил неправилно решение. В разпоредбата на чл.14,ал.5 ЗСПЗЗ е предвидена възможността правото на собственост да се установява освен с предвидените в чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ доказателства, така и с всички допустими от ГПК доказателства. Ищецът е представил декларация за членство в ТКЗС, както и декларация за притежавани непокрити земеделски земи.
Ответникът по касационната жалба Х. Х. Ш.,[населено място], счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението по съображения в писмено становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 191 от 07.05.2008г. по гр.д.№ 715/2007г. на Районен съд – Гоце Делчев, с което е отхвърлен искът на Ю. Р. Л. за признаване за установено по отношение на И. Х. Ш., А. Х. Ш., Х. Х. Ш., Б. С. Ш., С. С. Ш. и Г. С. Ш., че наследодателят на ищеца Р. М. Л. е бил собственик на основание наследство и давностно владение на земеделски имот с площ 0,300 дка, в м.”Т.”, землището на[населено място]. За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищецът е наследник на Р. Л., поч.1990г. С решение от 1998г. на ОСЗ по заявление на ищеца № 34/1991г. за възстановяване на нива от 1,5 дка в м.”Т.” е възстановена собствеността върху нива в същата местност с площ 0.5 дка като е издадена и скица. Ответниците са наследници на Х. Х., поч.1971г. В качеството им на негови наследници на тях е възстановена собствеността върху нива с площ 1,996 дка в м.”Т.”. Въззивният съд е приел за недоказано твърдението, че страните по делото си оспорват правата върху един и същи имот, т.е. че е налице идентичност на възстановения в полза на ищеца и на ответниците имоти. Освен това ищецът не е доказал, че наследодателят му е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС през 1958г. на основание давност, тъй като твърденията за осъществено владение са за периода 1936г. – 1958г. Не е изтекъл предвиденият в чл.34 ЗД вр.§4 ПЗР ЗС 20 годишен срок на владение.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. Повдигнатите правни въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. Това е така, защото въпросите не са релевантни за изхода на спора. Решаващият извод на въззивният съд е за липса на идентичност на имота, възстановен на ищеца и този, въззстановен на ответника, както и за недоказаност на твърдението на ищеца , че към момента на кооперирането на земята, наследодателят му е бил неин собственик поради изтекла в негова полза придобивна давност. При това положение са ирелевантни за изхода на спора въпросите относно доказателствената стойност на декларацията за внасяне на земята в ТКЗС и за притежаваните непокрити земеделски земи. Приложените съдебни решения за допустимите доказателства в производството по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ и по чл.12,ал.2 и 3 ЗСПЗЗ са постановени по административни спорове и съгласно приетото в т.3 на ТР №1/2009г., ОСГТК не се включват в понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Изтъкваната от касаторите необоснованост на въззивното решение също не може да се използва пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касае нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК/ Обн. ДВ №59/20.07.2007 г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. Необосноваността на въззивното решение би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но не и като основание за допустимост на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Тя се отнася до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос при липса на практика, в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Според ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №439 от 28.10.2009г. по гр. дело № 1049/2008г. на Окръжен съд-Благоевград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2.