О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 15.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №432/17 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „И. п. д. „А., [населено място] срещу решение №2134 от 14.11.2016г. по гр.д.3254/16г. на Софийски апелативен съд.
Ответниците по касационната жалба – А. А. П. и Н. А. П. и двамата граждани на Р. Ф., чрез пълномощника си – адв. И. С. са на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, чрез пълномощника си, е изложил кратко оплакване за неправилност на решението, така квалифицирано и от него и е възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. След интерпретиране на мотивите на въззивният съд страната е поставила въпроса – „ Непрехвърлянето на собствеността върху имота, предмет на предварителния договор за покупко-продажба, в срока , посочен от купувачите в поканата за доброволно изпълнение отправена от купувача, представлява ли основание за разваляне на договора по смисъла на чл.87, ал.1 от ЗЗД, след като купувачите разполагат в правото да искат обявяване на предварителния договор за окончателен по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД .”Страната накратко е развила съображения за неправилност на изводите на съда, като лаконично е отбелязала, че в практиката на ВКС липсва отговор на поставения въпрос. Посочила е също така кратко, че поставения въпрос „ следвало да се разглежда в светлината на решение № 57 от 17.07.2013г., постановено по т.д.29/12г.,ТК, І т.о.” Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело.Поставеният въпрос би могъл да бъде приет за релевантен,доколкото е свързан с изводите на състава за валидно прекратяване на договорното правоотношение между страните. Или, налице е общо основание за допускане на решението до касационно обжалване.
Касаторът е поддържал като допълнителен селективен критерий основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което предполага, че той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос/ който в случая не е релевантен/ е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е общото оплакване за неправилност на акта, нито лаконичното твърдение, че не е налице практика на ВКС, като страната изобщо не е обосновала неяснота, респективно непълнота на правна норма приложена от въззивният съд, която да обосновава нужда от тълкуване. Цитираните от касатора изводи от посоченото решение на ВКС, а именно- че правото да се развали договора по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД възниква при неизпълнение, което в хипотеза на предварителен договор за продажба на недвижим имот би представлявало фактическо или правно действие, съществено затрудняващо или препятстващо възможността на купувачите да придобият имота, са изцяло в съответствие с приетото от въззивният съд, който е обосновал именно такова неизпълнение на договорните задължения на касатора в рамките на многократно удължаван срок. И тъй като липсват конкретни доводи във връзка с кое от основанията на чл.280, ал.1 ГПК е посочено това решение, при общия му преглед се изяснява, че същото е формирало задължителна за съдилищата практика по различен от поставения въпрос, който не се засяга като изводи и в неговата казуална част поради което същото е неотносимо както към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, така и по това по т.3 на чл.280 ГПК.
Следователно, с оглед така въведените основания по чл.280, ал.1 ГПК решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На ответниците по касация, при този изход на спора и на основание чл.87, ал.3 ГПК се дължат направените, поискани и установени разноски за касационното производство в размер на 11600лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2134 от 14.11.2016г. по гр.д.3254/16г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „И. п. д. „А., [населено място] да заплати на А. А. П. и Н. А. П. и двамата граждани на Р. Ф., направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 11600лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: