О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
гр. София, 17.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2641/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение № 8 от 23.01.2014г., постановено по в.гр.д.№ 456/13г. на Ямболския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 606 от 31.10.13г. по гр.д.№ 744/12г. на Ямболския районен съд, с което е прието за установено по отношение на [община], че ГПК „Н.”, [населено място] е собственик на магазин със застроена площ от 146,65 кв.м., находящ се в [населено място], „Кооперативен пазар”, клон № 111.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният магазин е построен през 1974г. със средства на ищцовата кооперация и с труда на нейните член-кооператори и е нейна собственост съгласно чл.2, ал.3 /отм./ ЗОС. Изложени са и съображения, че ГПК „Н.” е правоприемник на НПК „Н.”, респ. на съществуващата през 1949г. ПК”Напред” и въпреки вливането си в ПК „С. С.”, при отделянето си като самостоятелна кооперация през 1992г. е получила имуществото, което е внесла в тази кооперация.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за универсалното правоприемство между съществувалата през 1974г. ГПК „Н.” и вписаната в регистъра на кооперациите през 1992г. чрез отделяне от ПК”С. С.” кооперация.
Ответниците по жалбата не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, т.2 релевираното основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В случая поставеният от касатора въпрос е по съществото на спора, а освен това същият не е решен в противоречие с представеното от него решение № 1504 по гр.д.№ 6487/07г. на ВКС, V г.о., респ. въззивното и първоинстанционното решение по също дело, тъй като същите са постановени при различно установена от тази по настоящото дело фактическа обстановка /по това дело е отхвърлен искът на кооперацията срещу физически лица за ревандикация на друг магазин, който е бил реституиран на основание чл.1 ЗВСВНМРСА/. Ето защо този въпрос и представената във връзка с него съдебна практика не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски в настоящото производство в размер на 910 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 8 от 23.01.2014г., постановено по в.гр.д.№ 456/13г. на Ямболския окръжен съд.
О с ъ ж д а [община] да заплати на ГПК”Н.”, [населено място] сумата 910 лв./деветстотин и десет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: