1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
гр. София, 18.05.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2042 по описа за 2017г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частни жалби, подадени от ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. П. и от ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Г. срещу определение № 1662 от 19.05.2017г. по т. дело № 3383/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9 състав. С посоченото определение въззивният съд е изменил решение № 902 от 19.04.2017г. по същото т. дело № 3383/2016г. на САС в частта за разноските на основание І 2, ал. 1 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 192, ал. 4 вр. чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ като вместо присъдената сума за разноски 4 927,28 лв. е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] сумата 12 500 лв.
Частният жалбоподател [фирма] прави оплакване за неправилност на определението поради това, че при сборуването на направените разноски съдът е допуснал техническа грешка като е приел, че направените разноски са в размер общо 20 492 лв. вместо 20 512 лв. Поддържа становище, че въззивната инстанция е посочила неточно, че уважената част от исковете възлиза на сумата 32 147 лв., не е съобразила присъдените 5 000 лв. – лихви, поради което неправилно е определила разноските само върху присъдената главница. Частният жалбоподател – ищец моли да бъдат присъдени допълнително разноски в размер 1 858,40 лв. или общо дължимите разноски според него са в размер общо 14 358,40 лв. Претендира разноски за настоящото производство – държавна такса и адвокатско възнаграждение.
[фирма] оспорва частната жалба на ищеца и поддържа становище, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, за което е направено възражение още в съдебно заседание на 23.11.2016г. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възражение за настоящото производство.
Частният жалбоподател [фирма] прави оплакване за недопустимост на определението поради това, че материалното право да се иска изменение на решението в частта за разноските при действието на отменения ГПК възниква с влизане в сила на решението и произнасянето по искане по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./, заявено преди влизане в сила на решението, е недопустимо. Релевира евентуални доводи за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по заявеното в съдебно заседание на 23.11.2016г. и в отговора на молбата възражение по чл. 64, ал. 4 ГПК /отм./. Излага съображения, че при уважен иск в размер 32 000 лв. адвокатското възнаграждение в размер 4 200 лв., т. е. около 13% от материалния интерес, е прекомерно. Претендира разноски за настоящото производство – държавна такса и адвокатско възнаграждение.
[фирма] оспорва частната жалба на ответника и поддържа становище за допустимост и правилност на определението в обжалваната от ответника част. Излага съображения, че съдът е обсъдил представените доказателства по делото и е приел, че разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер, без да бъде намаляван адвокатския хонорар. Поддържа, че съдът може, но не е длъжен да намали адвокатското възнаграждение, както и че реално платеният хонорар е 3 290 лв., а не 4 200 лв., предвид обстоятелството, че в сумата 3 948 лв. е включен дължимият ДДС.
Частните жалби са допустими – депозирани са от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Направените от ищеца разноски за двете производства пред Софийски градски съд и двете производства пред Софийски апелативен съд са общо в размер 20 512 лв., както следва: по гр. дело № 1093/2007г. на СГС, Търговско отделение, VІ-7 състав – общо 7 420 лв., от които 2 120 лв. – държавна такса, 4 200 лв. – адвокатско възнаграждение, 200 лв. – възнаграждение за съдебно-счетоводна експертиза, 900 лв. – възнаграждение за тройна съдебно-комплексна експертиза; по гр. дело № 1038/2013г. на САС, Гражданска колегия, 1 състав – 4 296 лв., представляващи адвокатско възнаграждение; по т. дело № 5548/2014г. на СГС, ТО, VІ-22 състав – 3 948 лв., представляващи адвокатско възнаграждение; по т. дело № 3383/2016г. на САС, Търговска колегия, 9 състав – общо 4 848 лв., от които 3 948 лв. – адвокатско възнаграждение и 900 лв. – държавна такса.
С исковата молба ищецът [фирма] е предявил три иска общо в размер 53 000 лв.: 40 000 лв. – обезщетение за ползване на недвижим имот за определен период, 5 000 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за определен период и 8 000 лв. – ДДС върху обезщетението за ползване. С решението по гр. дело № 1093/2007г. на СГС, Търговско отделение, VІ-7 състав ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД сумата 32 174 лв. – обезщетение за ползване на недвижим имот по договор за наем, със законната лихва от 28.06.1997г. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 5 000 лв. – обезщетение за забава. Със същия съдебен акт са отхвърлени искът по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за разликата над присъдената сума до предявения размер 40 000 лв. и изцяло иска за сумата 8 000 лв., представляваща начислен данък добавена стойност върху претендираното обезщетение. По повод на подадена от ответника въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част с решението по гр. дело № 1038/2013г. на САС, Гражданска колегия, 1 състав въззивният съд е обезсилил първоинстанционния съдебен акт и е върнал делото на СГС за произнасяне по предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд с решение по т. дело № 5548/2014г. на СГС, ТО, VІ-22 състав са отхвърлени предявените искове с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 40 000 лв. – обезщетение за ползването на недвижимия имот за определен период и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 000 лв. – обезщетение за забава. По повод подадена от ищеца въззивна жалба с решение по т. дело № 3383/2016г. на САС, Търговска колегия, 9 състав след частична отмяна на първоинстанционния съдебен акт ответната банка е осъдена да заплати на ищцовото дружество на основание чл. 59 ЗЗД сумата 32 174 лв. – обезщетение за ползване на недвижим имот, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 5 000 лв. – обезщетение за забава. Решението на СГС е оставено в сила в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 59 ЗЗД за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер 40 000 лв.
Въз основа на изложените обстоятелства следва да се направи изводът, че решение № 839/07.05.2012г. по гр. дело № 1093/2007г. на СГС, Търговско отделение, VІ-7 състав е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен изцяло искът за сумата 8 000 лв., представляваща начислен данък добавена стойност върху претендираното обезщетение, през м. юни 2012г., предвид необжалването му от ищцовата страна. Следователно при преценката за дължимостта на направените от ищеца разноски за първоинстанционното производство при първото разглеждане на делото от СГС /общо 7 420 лв./, които следва да бъдат заплатени от ответника на ищеца, трябва да бъде съобразен размерът на уважените искове /общо 37 174 лв./ при предявен общ размер 53 000 лв.
По отношение на останалите съдебни производства /по гр. дело № 1038/2013г. на САС, Гражданска колегия, 1 състав, т. дело № 5548/2014г. на СГС, ТО, VІ-22 състав и т. дело № 3383/2016г. на САС, Търговска колегия, 9 състав/ размерът на разноските, които следва да бъдат възстановени от ответника на ищеца, трябва да бъде изчислен съобразно уважената част от исковете общо 37 174 лв. и размерът на исковете, за които са били висящи съдебните производства пред САС и повторното разглеждане на делото пред СГС – общо 45 000 лв., тъй като решението по гр. дело № 1093/2007г. на СГС, Търговско отделение, VІ-7 състав в частта, с която е отхвърлен изцяло искът за сумата 8 000 лв. – ДДС е влязло в сила още през м. юни 2012г., предвид необжалването му от ищцовата страна.
По отношение на адвокатското възнаграждение настоящият съдебен състав счита, че следва да се произнесе само относно доводите за прекомерност на възнаграждението по т. дело № 3383/2016г. на САС, Търговска колегия, 9 състав, тъй като частният жалбоподател [фирма] е обжалвал определението на САС само в тази част.
Преценявайки размера на направените разноски във всички производства пред СГС и САС, размера на уважените искове по чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, пълния предявен размер на исковете и обстоятелството, че решението по гр. дело № 1093/2007г. на СГС, Търговско отделение, VІ-7 състав в частта, с която е отхвърлен изцяло искът за сумата 8 000 лв. – ДДС, е влязло в сила още през м. юни 2012г., настоящият съдебен състав, счита че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът [фирма] дължи на ищеца [фирма] заплащане на разноски за съответните съдебни производства в следните размери: по гр. дело № 1093/2007г. на СГС, Търговско отделение, VІ-7 състав – общо 5 204,36 лв. /държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждения за съдебно-счетоводна експертиза и тройна съдебно-комплексна експертиза/; по гр. дело № 1038/2013г. на САС, Гражданска колегия, 1 състав – 3 548,88 лв. /адвокатско възнаграждение/; по т. дело № 5548/2014г. на СГС, ТО, VІ-22 състав – 3 261,40 лв. /адвокатско възнаграждение/; по т. дело № 3383/2016г. на САС, Търговска колегия, 9 състав – общо 2 717,74 лв., от които 743,48 лв. – държавна такса и 1 974,26 лв. – адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намалява поради прекомерност само адвокатското възнаграждение по т. дело № 5548/2014г. на СГС, ТО, VІ-22 състав, предвид обстоятелството, че частната жалба на [фирма] се отнася само относно посоченото адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател – ответник по исковата молба е направил своевременно възражение за прекомерност /в открито съдебно заседание на 23.11.2016г. на лист 53 от делото/ и с оглед действителната правна и фактическа сложност адвокатското възнаграждение следва да се присъди в минималния размер, изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адковатските възнаграждения, а именно в размер 1 645,22 лв., към която сума се дължи и ДДС в размер 329,04 лв., или общо минималният размер на адвокатското възнаграждение с ДДС е общо в размер 1 974,26 лв. Следователно общият дължим размер на направените от ищеца разноски за четирите съдебни производства при отчитане на намаленото адвокатско възнаграждение по т. дело № 5548/2014г. на СГС, ТО, VІ-22 състав поради прекомерност е 14 732,38 лв.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че с обжалваното определение въззивният съд неправилно е изменил решението като е присъдил разноски в размер 12 500 лв. Предвид обстоятелството, че частният жалбоподател – ищец обжалва определението на САС в частта, с която не са присъдени допълнително разноски в размер 1 858,40 лв. или общо разноски в размер 14 358,40 лв., при дължими разноски в горепосочения размер, частната жалба следва да бъде уважена до размера на претендираната сума – 1 858,40 лв.
Поради това, че двете частни жалби са основателни, страните са направили разноски и липсва възражение за тяхното прихващане, всяка от страните следва да възстанови на другата направените разноски за настоящото производство в следните размери: [фирма] следва да заплати на [фирма] сумата 215 лв. /15 лв. – държавна такса и 200 лв. – адвокатско възнаграждение, намалено поради прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК/; [фирма] трябва да заплати на [фирма] сумата 215 лв. /15 лв. – държавна такса и 200 лв. – адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1662 от 19.05.2017г. по т. дело № 3383/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9 състав в частта, с която не е присъдена разликата над 12 500 лв. до 14 358,40 лв. – разноски по делото, и вместо това постановява:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „Света Неделя” 7 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] допълнително сумата 1 858,40 лв. /хиляда осемстотин петдесет и осем лева и четиридесет стотинки/ – направени разноски по делото за производствата пред Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, както и сумата в размер 215 лв. /двеста и петнадесет лева/ – направени разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „Света Неделя” 7 сумата в размер 215 лв. /двеста и петнадесет лева/ – направени разноски за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.